Кинонаблюдател
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
"Писател в сянка". Роман Полански във върхова форма
Минути за кино
Роман Полански във върхова форма. С такова впечатление останах след гледането на „Писател в сянка” (2010) на прочутия киномайстор Роман Полански. По някакво странно стечение на обстоятелствата научих и за освобождаването му от домашен арест в Швейцария на 12 юли, което пък означава, че май се вижда краят на повдигнатото срещу него обвинение в педофилство, с давност от 11 март 1977 г., когато се прочу с връзката си с малолетната тогава Саманта Геймър.
Следя развитието на Полански отдавна. Преди повече от 30 години го гледах като нахакания рошав младок с къси гащи Мундек, участник в съпротивата срещу германските окупатори в легендарния дебют на Вайда „Поколение” (1954), след това попаднах на прелестната му метафорична късометражка „Двама мъже и шкафът” (1958), за да се възхитя на прекрасния му дебют от 1962 г. „Нож във водата” с Леон Немчик в главната роля на спортния журналист Анджей. Много вода изтече оттогава...
През годините съм намирал повод да гледам филмите му и винаги ме е изненадвал – независимо дали става дума за гротескната вампирска сага „Валсът на вампирите” (1967), чието ужасно черно-бяло копие изгледах в „Дружба” през 1988 г., или за прочутия му екзорсистки трилър „Бебето на Розмари” (1968), който погълнах в Катовице през 1984 г. Тогава в Полша беше военно положение, управляваше суровият армейски генерал Ярузелски, но филмите на Полански се прожектираха свободно. Неслучайно и мемоарите му „Роман” (Roman) прочетох първо в сп. ”Филм полски” през 1983 г., година преди появата им в Ню Йорк, като още помня живото описание на бягството му във Франция в товарния вагон и любовта му с Барбара Квятковска...
Правя този автобиографичен увод, за да посоча специалното си отношение към Полански, който в годините на късния соц беше – подобно на Милош Форман, Андрей Кончаловски и Анджей Жулавски – пример за възхищение и подражание, най-вече заради успешната му и оригинална кинокариера на Запад. Минаха години – с „Горчива луна” (1992) Роман Полански официално се завърна на наш екран, а сега идва ред и на последната му кинопостановка „Писател в сянка”.
По мое мнение това е най-добрият му филм от години насам. Той е на нивото на „Китайският квартал” (1974), „Деветата порта” (1999) и „Пианистът” (2002) и е свидетелство за творческа зрелост и неувяхваща креативност на постановчика, въпреки почетната му 77-годишна възраст.
Любопитното е, че впечатляващият резултат се е получил на базата на роман със скромни качества – "The Ghost" (на български - „Сянката”, 2008) на Робърт Харис. Полански обаче е открил тръпка в книгата - и с критичния й патос, и с мрачната й реалистична атмосфера, и със сходната съдба на литературния негър, автор на мемоарите на Адам Ланг, зад чиито контури прозира сянката на най-успешния и спорен британски политик от последните две десетилетия Тони Блеър, и с горчивите обобщения, които прозират от почти всяка страница на сагата. Като пълноправен автор на проекта – сценарист, режисьор и продуцент – заедно с Ален Сард, Полански е положил трогателни усилия – дори в ненормалните условия, при които е завършил филма – да подбере първокласен екип от съмишленици, начело с оператора Пол Енделман и композитора Александър Десплат. Той набляга на напрегнатата и актуална интрига, на добре поддържания темпоритъм, критичните послания са комбинирани с прийомите на екшън трилъра, вследствие на което филмът се следи с напрегнато внимание през всичките си 128 минути.
И точно в тази амалгама се крие майсторството на Полански – да предложи увлекателен и стегнат спектакъл, който да ни накара да се замислим за отговорността си в този свят. Защото всъщност това е основната идея на филма, която добре помним от Достоевски – „Всеки за всичко пред всички е отговорен!”. Независимо дали си литературен негър, заложил таланта си за съмнителна кауза, за която ще получиш 250 000 долара, или като премиер си провеждал рискована и противоречива политика, обслужваща корпоративни, а не национални интереси. Точно затова се и привличат във филма Адам Ланг – Пиърс Броснан и редакторът-мемоарист - Юън Макгрегър. Ако и да са толкова различни като характери и съдба. Ланг - уязвим и разтревожен за реномето си, все пак парадира с историческото си място, което е заел и неговият писател – призрак, неразбиращ нищо от политика, но все пак лансиращ знакови изказвания на Ланг и написал по нов начин мемоарите му, надявайки се в тях да се е докоснал до сърцето му.
Всъщност и бившият министър-председател, и неговият писател са посвоему програмирани жертви на системата и затова си отиват по идентично нелеп начин. Те си свършват задачата, за която са извикани, изказана им е благодарност, платено им е и след това просто са елиминирани като потенциално опасни за специалните служби и военните групировки, които всъщност управляват света. Куриозно е, че и двамата са омърсени от връзката си с Рут Ланг – Оливия Уйлямс - съпруга на експремиера, оказала се резидент на ЦРУ и човек на одиозния професор Пол Емет – Том Уилкинсън.
Четох различни коментари за филма. Доста зрители не харесват финала му – катастрофата, при която след премиерата на мемоарите на убития Ланг, загива и неговият призрачен автор. Смятам, че Полански е постъпил правилно. Останал е верен на духа на художествената правда и е избягал от лустросания холивудски финал. Така той защитава и своя натюрел, формиран в 60-те години на миналия век. Впечатлен съм от неговата работа с камерата и от безупречно подбраната музикална партитура.
Но истински адмирации предизвиква кастингът му – нито един погрешен избор! Начело в артистичния ансамбъл блестят Пиърс Броснан и Юън Макгрегър, като до тях веднага слагам убедителните интерпретации на Том Уилкинсън, Оливия Уйлямс и престарелия Ели Уолач, който като старецът на морския бряг буквално открадва шоуто с едноминутната си култова изява.
Наистина „Писател в сянка” си заслужава гледането. Той е свидетелство за удивителната творческа виталност на Роман Полански, свидетелство за което е и спечелената от него „Сребърна мечка” за режисура от Берлинския фестивал през 2010 година. Ще ми бъде много любопитна реакцията на Американската филмова академия догодина – дали ще награди творбата по достойнство, както стана с „Пианистът”, или ще се направи на приятно разсеяна?
_________________________
„Писател в сянка”, 2010, реж. Роман Полански (Roman Polanski), Франция – Германия – Великобритания, световен разпространител „Сумит ентъртеймънт”, световна премиера 11 февруари 2010 г., Берлин
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
23.07.2010 г. 18:27