"Стъклен дом" – преди края на първия сезон

Минути за кино

Не е за вярване, но със сериала „Стъклен дом”, излъчван между 11 април и 11 юни 2010 г. се случи чудото. Той не само съкруши конкуренцията на турските сериали „Листопад” и „Клетва”, но се оказа и най-гледаният и предпочитан български сериeн филм в последните години. Така рекламата на „Канал 1”, че бил безалтернативната подкрепа за българското кино, се оказа, че се нуждае от съществена добавка – без да забравяме усилията на bTV, родили сериалите „Той и тя” (2004-2007) на Станислав Тодоров и „Стъклен дом”.

Като обхват на аудитория и ефект на въздействие „Стъклен дом” достигна максимума за родните ни условия днес – близо 2 млн. зрители! Това е фантастичен успех, съизмерим с резонанса на легендарния сериал на Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев „На всеки километър”, който все пак имаше късмета да обере цялата потенциална зрителска аудитория през 1969-1972 г., без наличието на каквато и да е била конкуренция.

Четох всякакви мнения за „Стъклен дом”. Не приемам упреците, че е правен по американски модел и е вторичен като внушение. Нито пък че е някакво натруфено, лишено от амбиции зрелище. Като цяло „Стъклен дом” е най-амбициозното и успешно креативно начинание на „СИА адвертайзинг” и в частност на продуцентите Росен Цанков, Димитър Гочев и Димитър Митовски. Последният се прочу и като постановчик на култовата комедия „Мисия Лондон”, което е красноречиво доказателство за нюха му към зрителския успех и очакванията на аудиторията.

Сериалът в първия си сезон ще бъде изграден от 66 епизода. До 11 юни ние гледахме първите 10. Това е смущаващо малко от общия, цялостен замисъл на проекта на сценаристите Теодора Василева, Георги Иванов, Невяна Горанова, Тео Чипилов, Цонко Бумбалов и Екатерина Цветанова, но и той дава определена представа за насоките, в които ще се движи проекта, за идейно-тематичните му ядра и неговата образната система.

Прави впечатление, че епизодите се снимат бързо, но качествено и професионално, че те са атрактивни, увлекателни и изпълнени с действие. А това ми напомня отново уроците на „На всеки километър” – сценарен екип от пет души, бързо снимане, на което беше цар Неделчо Чернев, атрактивни и занимателни серии, привличащи пред малкия екран пъстра и разнообразна публика.

„Стъклен дом” се гледа с интерес и напрегнато внимание. В него диалогът е пестелив, ако и да отнесе упреци за своята нефункционалност, постоянно се редуват екшън-сцени с такива с интимна насоченост, действието тече постъпателно-динамично, без да доскучава и досажда.

Голяма заслуга за сценарния екип и постановчиците е универсалната метафора, дала наименованието на семейната сага. МОЛ-ът - Стъкленият дом, е действително продукт на новото време, дори в неговите блажени координати докъм 2009 г., когато у нас все още не се усещаха симптомите на кризата. МОЛ-ът е умаленият модел на българското общество, на поевропейчването ни на принципа „криворазбраната цивилизация”, символ за възможностите на родния предприемачески дух, зависим от общински чиновници и чуждестранни инвеститори, знак на днешната комерсиална действителност, сменил такива устойчиви модели на българското мироздание като Задругата, Чифлика и Завода. МОЛ-ът е кодът на модерния български експанзионизъм в неговите атрактивни форми, предлагащ всякакви услуги на едно място и събиращ под покрива си фамилии и съдби, често конфликтуващи помежду си, но съдбовно обвързани.

МОЛ-ът е новият лик на България, с много богатите и самонадеяни бизнесмени, с трудно поддържащ стандарта си типичен среден българин, с арогантното присъствие на консумативно настроеното, но уязвимо младо българско поколение, свикнало да получава всичко наготово и трудно адаптиращо се към вълчите закони, движещи обществено-икономическите процеси у нас.

Хубаво е, че покрай наплетената интрига все пак се прокрадват определени идейно-смислови обобщения, свързани най-вече със смисъла на живота на днешния българин, както и с отговора на сакраменталния въпрос „Парите ли са най-важното нещо в живота на човека, или любовта”? В този аспект са интересни модификациите на представителите на двете важни фамилии в сериала - Касабови и Атанасови, и в частност метаморфозите, които преживяват Камен и Боряна Касабови или Христо и Елена Атанасови...

Допада ми прецизно следваният идентификационен модел, следван от продуцентите - с лансирането на образи с интересна биография, даващи възможност за въздействено внушение на различни сегменти от зрителската аудитория. Така например аз едновременно следя с подчертан интерес лупингите в кариерата на Камен и Димитър Касабов, но са ми интересни и образите на Христо Атанасов и Дани. Любопитен ми е типът мислене и поведение, демонстриран от охранителя Антон Ставрев, но същевременно обмислям ходовете на опитния мерзавец Николай Жеков.

Много важен плюс за сериала е модерната визия, която той предлага, както и прецизната, макар и леко натруфена операторска работа на Ненад Бороевич и Александър Станишев. Кастингът е рядко сполучлив за български игрален филм. За пръв път гледам родна творба, в която целият основен артистичен състав, движещ сюжета и носещ на плещите си сериала като цяло, да е така сполучливо подбран и толкова хомогенно сглобен. Затова и по форумите прочетох всякакви упреци към филма, но почти никой не критикува актьорската игра, а тя в „Стъклен дом” е на забележителна висота.

В основата на екипа е легендата Стефан Данаилов – Димитър Касабов, с достоен приемник Калин Врачански – Камен Касабов, но и всички негови партньори – от Юлиан Вергов – Никола Жеков, Георги Кадурин – Христо Атанасов, Красимир Ранков – Антон Ставрев, Атанас Атанасов – агент Колев от ДАНС и Бойко Кръстанов – Дани, до Елена Петрова – Боряна Касабова, Стефка Янорова – Ваня Ставрева, Яна Маринова – Елена Атанасова, и Радина Кърджилова – Сияна Жекова. Всички са достатъчно мотивирани и с убедителни интерпретации, за да задържат нашето внимание и предизвикат съответните емоции, които неусетно тласкат напред развитието на действието.

Ще запомня „Стъклен дом” и с още нещо – в него се прави сериозен опит за осмисляне образа на съвременния български капиталист, чието олицетворение е Димитър Касабов, напомнящо ми усилията на Иван Димов – Сашо Каменов да създаде обаятелен българския предприемач в класическата мелодрама на Хрисан Цанков „Изпитание” (1942).

Сериалът е определен успех както за режисьорите Виктор Божинов, Петър Русев, Зоран Петровски и Димитър Гочев и продуцентите Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков, така и за bTV - медията, застанала зад този скъп, рисков и амбициозен замисъл, който в интерес на истината в бъдеще ще й носи все по-големи дивиденти.

В момента наблюдавам процеса на превръщането на един сполучлив и популярен тв продукт от минисериал и тв роман в типична нашенска сапунка. Макар че съм дълбоко убеден, че дори и след края на първия си сезон и след гледането на 66-ти епизод „Стъклен дом” ще запази достигнатото високо ниво и няма да деградира като „Хотел „България” (2004) на Петър Одаджиев – позабравената вече сага на Нова тв, започнала със замах и големи амбиции и скоропостижно умряла след 83-ия си епизод с обвинението, че има нисък рейтинг...

„Стъклен дом” притежава не само чар и аура, той има необходимия потенциал да се разгърне и развие като качествена тв продукция, от която нашата аудитория има впечатляваща потребност и е нагледното доказателство, че е възможно и български кинаджии да правят добро кино.

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

18.06.2010 г. 01:00

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

4147

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/80/news/10302-staklen-dom-predi-kraya-na-parviya-sezon