Кинонаблюдател
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Серджиу Николаеску на 80 години
Минути за кино
Кадър от филма „Михай Храбрият” (1970)
Най-популярният румънски актьор, сценарист и режисьор Серджиу Николаеску навърши 80 години на 13 април в отлична форма. Той се ражда в градчето Терквуджиу, а на 22 години завършва факултет по механика на Букурещката политехника. Две години е инженер в Румънския оптичен завод в Букурещ, след което преминава на работа в кинематографията. Първоначално е сценарист и режисьор на научно-популярни филми. Постига успех още в началото на кариерата си с късометражните филми „Обикновена пролет” (1961) и „Паметта на розата” (1964).
Николаеску навлиза в голямото кино с гръм и трясък през 1967 г. Тогава на екран излиза неговата историческа суперпродукция „Даките”, която и досега си остава сред най-касовите в историята на румънското кино. Серджиу Николаеску си извоюва уникален творчески статут. Той снима силни, скъпоструващи касови филми. Работи за големи копродукции, в сътрудничество с френски, германски и италиански продуценти. За него сценарии пишат най-добрите румънски автори от ранга на Титус Попович, а за участие се надпреварват най-рейтинговите актьори като Амза Пеля, Виктор Ребенчук, Мирча Амбулеску, Йон Бесою, Иларион Чобану, Георг Ковач, Константин Албарету, Михай Адриан, без да пропускаме чуждестранните им колеги от класата на Мари-Жозе Нат и Питър Фолк. Работи интензивно до началото на 90-те години на миналия век.
Във филмографията си има 50 заглавия, като 41 от тях снима в периода 1962-1993 г. Повечето от творбите му са зрителски фаворити, „Михай Храбрият” (1970) е най-касовият румънски филм за всички времена и най-сериозният досега национален кандидат за „Оскар” за най-добра чуждоезикова продукция през 1971 г.
Николаеску има вкус към зрелищната природа на киноспектакъла. Той е еднакво добър в историческата суперпродукция – „Битка за Рим” (1968), „Михай Храбрият” (1970), „Безсмъртните” (1974), „За родината” (1978), „Вилхелм завоевателят” (1982), „Франсоа Вийон – поетът-бродяга” (1987), в морските и снежни приключения от рода на „Морският вълк” (1971) , „Отмъщението” (1975) и „Момчето от Аляска” (1975), в уестърна – „Последният мохикан” (1968), „Прерията” (1968), „Приключение в Онтарио” (1969) и „Звероукротителят” (1969), при снимането на психологически драми като „Проклятие” (1976) и екшъни като „Произшествие в нощта” (1976), при отразяване света на спектакъла – „Кучето от цирка” (1979) и осъществяването на най-смешната румънска комедия „Бай Марин милиардер” (1979)...
Серджиу Николаеску има афинитет към националната класика – „Проклятие” (1976) и „Чуляндра” (1985), към боксовите схватки – „Рингът” (1985), но с най-голяма известност и изключителна популярност се ползват двете му комисарски саги – „Комисарят обвинява” (1974), „Реванш” (1978) и „Комисарят и крадците” (1981) за безупречно смелия и безстрашен Молдован и „С чисти ръце” (1972) и “Последният патрон” (1973) за неговия приемник и конкурент Тудор Миклован. С тези полицейски екшъни, поел главните роли с благородната и солидна осанка на самотен патриций, режисьорът внимателно и атрактивно осмисля най-крамолните страници от румънската нова история, свързани с режима на Антонеску и установяването на комунистическата власт през 1945 г.
В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век Николаеску намалява темпото на работа, представяйки последователно „Гордата наследница” (1989), „Огнената корона” (1990), „Огледалото” (1993) и „Кота нула” (1996).
Ако и да е най-популярният и привилегирован румънски кинодеец, Николаеску взема активно участие в свалянето на диктатурата на Николае Чаушеску по Коледа на 1989 г. Първоначално е член на Фронта за национално спасение, а от 1990 г. е избиран за сенатор и зам.-председател на Комитета по изкуства, култура и средства за масова информация. От ноември 2000 г. е зам.-председател на сенатската комисия по изкуства, култура и средства за масова информация, а е член и на комисията по отбрана, обществен ред и национална сигурност. Като румънски депутат участва в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, издава книги.
След период на обструкции и критика от страна на младите критици и филмови дейци най-вече заради неговото неизменно водещо положение в румънското кино, Николаеску постепенно възстановява старата си слава, оставайки и досега най-авторитетният и популярен румънски кинодеец, емблема и символ на националното кино по света.
Продължава да снима и на преклонна възраст – „Тройна смърт” (1999), „Ориент експрес” (2004), „15” (2006), „Оцелелият” (2008) и „Карол Първи” (2009).
Серджиу Николаеску празнува завиден юбилей. И на 80 години той е все така активен и ангажиран, изпълнен с енергия и амбиции, доказвайки за сетен път, че за креативни личности като него годините не са порок, а само стимул за нови творчески постижения.
Най-популярният румънски актьор, сценарист и режисьор Серджиу Николаеску навърши 80 години на 13 април в отлична форма. Той се ражда в градчето Терквуджиу, а на 22 години завършва факултет по механика на Букурещката политехника. Две години е инженер в Румънския оптичен завод в Букурещ, след което преминава на работа в кинематографията. Първоначално е сценарист и режисьор на научно-популярни филми. Постига успех още в началото на кариерата си с късометражните филми „Обикновена пролет” (1961) и „Паметта на розата” (1964).
Николаеску навлиза в голямото кино с гръм и трясък през 1967 г. Тогава на екран излиза неговата историческа суперпродукция „Даките”, която и досега си остава сред най-касовите в историята на румънското кино. Серджиу Николаеску си извоюва уникален творчески статут. Той снима силни, скъпоструващи касови филми. Работи за големи копродукции, в сътрудничество с френски, германски и италиански продуценти. За него сценарии пишат най-добрите румънски автори от ранга на Титус Попович, а за участие се надпреварват най-рейтинговите актьори като Амза Пеля, Виктор Ребенчук, Мирча Амбулеску, Йон Бесою, Иларион Чобану, Георг Ковач, Константин Албарету, Михай Адриан, без да пропускаме чуждестранните им колеги от класата на Мари-Жозе Нат и Питър Фолк. Работи интензивно до началото на 90-те години на миналия век.
Във филмографията си има 50 заглавия, като 41 от тях снима в периода 1962-1993 г. Повечето от творбите му са зрителски фаворити, „Михай Храбрият” (1970) е най-касовият румънски филм за всички времена и най-сериозният досега национален кандидат за „Оскар” за най-добра чуждоезикова продукция през 1971 г.
Николаеску има вкус към зрелищната природа на киноспектакъла. Той е еднакво добър в историческата суперпродукция – „Битка за Рим” (1968), „Михай Храбрият” (1970), „Безсмъртните” (1974), „За родината” (1978), „Вилхелм завоевателят” (1982), „Франсоа Вийон – поетът-бродяга” (1987), в морските и снежни приключения от рода на „Морският вълк” (1971) , „Отмъщението” (1975) и „Момчето от Аляска” (1975), в уестърна – „Последният мохикан” (1968), „Прерията” (1968), „Приключение в Онтарио” (1969) и „Звероукротителят” (1969), при снимането на психологически драми като „Проклятие” (1976) и екшъни като „Произшествие в нощта” (1976), при отразяване света на спектакъла – „Кучето от цирка” (1979) и осъществяването на най-смешната румънска комедия „Бай Марин милиардер” (1979)...
Серджиу Николаеску има афинитет към националната класика – „Проклятие” (1976) и „Чуляндра” (1985), към боксовите схватки – „Рингът” (1985), но с най-голяма известност и изключителна популярност се ползват двете му комисарски саги – „Комисарят обвинява” (1974), „Реванш” (1978) и „Комисарят и крадците” (1981) за безупречно смелия и безстрашен Молдован и „С чисти ръце” (1972) и “Последният патрон” (1973) за неговия приемник и конкурент Тудор Миклован. С тези полицейски екшъни, поел главните роли с благородната и солидна осанка на самотен патриций, режисьорът внимателно и атрактивно осмисля най-крамолните страници от румънската нова история, свързани с режима на Антонеску и установяването на комунистическата власт през 1945 г.
В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век Николаеску намалява темпото на работа, представяйки последователно „Гордата наследница” (1989), „Огнената корона” (1990), „Огледалото” (1993) и „Кота нула” (1996).
Ако и да е най-популярният и привилегирован румънски кинодеец, Николаеску взема активно участие в свалянето на диктатурата на Николае Чаушеску по Коледа на 1989 г. Първоначално е член на Фронта за национално спасение, а от 1990 г. е избиран за сенатор и зам.-председател на Комитета по изкуства, култура и средства за масова информация. От ноември 2000 г. е зам.-председател на сенатската комисия по изкуства, култура и средства за масова информация, а е член и на комисията по отбрана, обществен ред и национална сигурност. Като румънски депутат участва в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, издава книги.
След период на обструкции и критика от страна на младите критици и филмови дейци най-вече заради неговото неизменно водещо положение в румънското кино, Николаеску постепенно възстановява старата си слава, оставайки и досега най-авторитетният и популярен румънски кинодеец, емблема и символ на националното кино по света.
Продължава да снима и на преклонна възраст – „Тройна смърт” (1999), „Ориент експрес” (2004), „15” (2006), „Оцелелият” (2008) и „Карол Първи” (2009).
Серджиу Николаеску празнува завиден юбилей. И на 80 години той е все така активен и ангажиран, изпълнен с енергия и амбиции, доказвайки за сетен път, че за креативни личности като него годините не са порок, а само стимул за нови творчески постижения.
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
01.06.2010 г. 04:03
Посетено:
5429
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/10118-serdzhiu-nikolaesku-na-80-godini