Кинонаблюдател

"Робин Худ", 2010 г.

Минути за кино

"Робин Худ", 2010 г.


Държа да подчертая, че оценявам версията на Ридли Скот от 2010 г., тъй като аз, за разлика от доста млади зрители, помня не само шоуто на Кевин Рейнолдс и Кевин Костнър от 1991 г., но също така и версията на Терънс Йънг „Робин и Мариан” от 1975 г. с Шон Конъри и Одри Хепбърн, както и цветната класика на Майкъл Къртис от 1938 г. с Ерол Флин и Оливия де Хавиланд, която по скромното ми мнение е най-добрата в поредицата.

Любопитно е, че очакванията ми за филма се покриха с това, което режисьорът-продуцент ми предложи. Аз лично се чудих дълго защо толкова скоро след успешния хит на Рейнолдс Ридли Скот се залавя с подобен проект. Сега вече ми е ясно, че от една страна търси отчаяно касовия успех, който напоследък все му се изплъзва  - особено с „Мрежа от лъжи” (2008), а от друга – просто иска да продължи търсенията и достиженията си от „Небесното царство” (2005).

По тази причина „Робин Худ” на Ридли Скот и сценариста Брайън Хелгеланд съществено се различава от гледаното  досега. Той също почива на песни, сказания и легенди от средновековна Англия на границата между XII и XIII век, но като че ли търси някаква историческа правдоподобност и достоверност, особено по линията на превръщането на Робин Лонгстрийт в Робин Локсли по повелята на сър Уортър Локсли, припознал го като свой син, както и на коварството и неблагодарността на крал Джон, оказал се пълна противоположност на обаятелния си и смел брат Ричард Лъвското сърце и предизвикал  поредното брожение сред населението, което неминуемо довежда до превръщането на Робин Локсли в Робин Худ – покровителя на бедните и онеправданите.

Подозирам, че Хелгеланд и Скот умишлено оставят отворен финал за евентуално продължение, което обаче изцяло ще зависи от финансовите резултати по света. В този си вид тяхната версия е наистина нещо ново, свежо, различно и достатъчно достоверно, за да се хареса на широката публика. Вярно е, че сюжетът е небалансирано експониран, което изненадва за постановчик от такава класа, но в случая вина има както сценаристът Брайън Хелгеланд, така и редакторът Пиетро Скалия, които е трябвало да съкратят някои излишни дължини, свързани основно с усилията на Ричард Лъвското сърце (подозирам, че ще има и зрители, които ще се подведат от екранното зрелище и да си помислят, че Третият кръстоносен поход се осъществява основно във Франция!), а е трябвало за сметка на това да удължат с още 15 минути повествованието, за да стане ясно как Робин Локсли се превръща в Робин Худ. Сега финалът увисва – след еуфорията от победата срещу френските нашественици идва измамата на крал Джон и завръщането на Робин Лонгстрийт в Локсли. А след това накъде?

Безспорните постижения във филма са свързани със сценографията на Артър Макс, костюмите на Дженти Йейтс и операторската работа на Джон Матисън. Тримата здравата са се потрудили да ни пренесат в Англия през 1200 година и след това. Декорите и визията са на нивото на изискванията на Ридли Скот. Похвала заслужава и музиката на Марк Страйтънферд, стажувал при аса Ханс Цимър. Деликатна и ненатрапваща се, но умело поднесена и въздействена, тя подпомага сюжета и режисурата, и има своята скромна заслуга за хомогенното възприемане на спектакъла.

Очакванията към Ридли Скот са  свръхголеми. Това е логично на фона на гръмките му успехи с „Гладиатор” (2000), „Ханибал” (2001) и „Небесното царство” (2005). Не смятам, че с „Робин Худ” той се е провалил. Професионализмът му е вън от всякакво съмнение. Той умело балансира между развлекателното зрелище и правдоподобното историческо моралите. Вероятно привържениците на кървавите касапници ще останат леко разочаровани, както и тези, очакващи версията „Покровител на бедните”.

В този си вид ”Робин Худ” (2010) е по-скоро компендиум между правдива приказка и сурова легенда, предназначен за максимално широка аудитория, за която обаче е трудно да се гадае предварително колко ентусиазирана ще бъде в реакциите си. Разсъждавайки върху ходовете на отговорничката по кастинга Джина Джоу, се питах как ли би изглеждал филмът с Крисчън Бейл в ролята на Робин Худ и Ръсел Кроу като шерифа на Нотингам. Не казвам, че  разпределението на ролите е неудачно. Джоу и Скот така са решили и в този си ОКОНЧАТЕЛЕН вид творбата излиза на екран. Като Робин Худ Ръсел Кроу прави поредната си знаменателна изява, с която изнася на гърба си и самата суперпродукция. Достойни негови партньори са Кейт Бланшет – Мариан Локсли, и Макс фон Сюдов – сър Уолтър Локсли.
В поддържащите роли се открояват модификациите на Уйлям Хърт – Уйлям Маршъл, Марк Стронг – Годфри, Оскар Айзък – крал Джон, Дани Хюстън – Ричард Лъвското сърце, Матю Макфейдън - шерифът на Нотингам, и Ейлин Аткинс – Елеонора Аквитанска.

За пореден път Ридли Скот се проявява като майстор  на морските приключения и суровите батални стълкновения. В тази насока финалната битка на английския бряг с френските нашественици е апотеоз на постановъчно майсторство, с каквото могат да се похвалят много малко режисьори по света.

Не знам дали „Робин Худ” ще покори зрителската аудитория или ще се провали в боксофиса. Но съм уверен, че който му отдели 132 минути, няма да съжалява. Големият Ридли Скот е във върхова форма - и като визуален стилист, и като мъдър философ. Всеки, харесващ зрелищните филми с ненатрапчиви универсални послания, ще си направи труда да гледа „Робин Худ”. Скептиците  ще мърморят и недоволстват, живеейки със спомените от „Гладиатор”.

А аз вече се настройвам за следващия му проект – „Първи род” с Кейси Афлек в главната роля. Защото животът продължава...

______________
„Робин Худ”, 2010, реж. Ридли Скот, 132 мин., производство „Юнивърсъл”.

Автор: Борислав Гърдев
26.05.2010 г. 23:56
Посетено: 2354
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/10078-robin-hud-2010-g