Срещи

Авторски рецитал на Николай Милчев

Лирика за пораснали деца

Авторски рецитал на Николай Милчев


◊ СЪБИТИЕТО

Авторски рецитал на поета Николай Милчев

„Петел от малинов пейзаж”

На пианото: Заря Колева

05.12.2009, събота, 18 часа                
Читалище „Г. С. Раковски”, ул. „Бисер” № 2, кв. „Лозенец”


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПОЕТА

Николай Милчев е роден през 1958 г. в Плевен. Детството и юношеството му преминават в гр. Ловеч, където завършва гимназия. Продължава образованието си във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Участва в творческите търсения на студентския кръжок “Емилиян Станев”. Автор е на десетина поетични книги, между които “Лирика”, “Висока лоза”, “Случайно и определено”, ”Което ще бъде”, “Бяла залисия” (награда за най-добра първа детска книга), “Изневиделица” (награда на СБП), “Пейзажи с Лолита”, ”Мокра светлина”, “Очи широколистни”, “Надеждата е бебе с очила”, “Само скреж” (лирика детска и пораснала). Сътрудничи на целия литературен печат, негови стихове са излъчвани по Българско радио, БНТ и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл “Таласъми без налъми”. Водил е предаването “Поетична сряда” в Телевизия 2001, където представя над 50 млади автори. Носител е на национални литературни награди – за студентско творчество – Шумен 1982 г., наградата “Николай Хрелков”, наградата на СБП за детско-юношеска поезия за 1995 г., наградата “Девин 2004”, наградата “Божидар Божилов” за 2006 г. Лауреат е на конкурса “Златен ланец” на в. “Труд”. Член е на управителния съвет на СБП. Николай Милчев е петият лауреат на наградата за детска литература “Петя Караколева”.
  
Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски, унгарски, румънски, турски. Бил е заместник-главен редактор на в. “Средношколско знаме”, последните десетина години е учител в 105 СОУ “Атанас Далчев” в София. Тази кръстопътна за него професия между границата и граничността сега е много трудна и рискова, но затова пък и пълна с надежди. Нищо, че надеждата главно е бебе с очила. Че е невинна, често пъти и мъничко наивна. Но пък е чиста, ухаеща и винаги си има очила.



◊ ЗА ПОЕЗИЯТА НА НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ

Странното заглавие “Петел от малинов пейзаж”, с което Николай Милчев провокира почитателите си, успява достатъчно добре да ги обърка. Не в налагане на лайтмотив, а именно върху отричането на такъв е построил поетическата си сбирка авторът. Възприел е нелеката роля на медиум, който разпечатва холограмни образи от всеки възникващ звук, дума, енергийно поле, емоционален взрив или социален трус, после ги филтрира през скалата на криптомнезията, дарява ги с живеца на метафоричната недоизказаност и ето как се получава накрая николаймилчевският пейзаж. Самият той го заявява достатъчно категорично, вглеждайки се с откровение в психологическите параметри на поетическото възсъздаване:

Аз пиша със завързани очи,
коремът ми отвътре е хартия.
След сто години ще си проличи
дали съм гладил думите с ютия.
....
Надеждата е бебе с очила,
кърма от мравка, белег от колибри.
И затова в съсирена мъгла
се лутаме очите си да дирим.
(“Някога”)

Тази поезия излиза извън рамките на графичната семантика (класическият стих само ни заблуждава, че четем нещо “традиционно”), сблъсъкът на метафори дори само в един куплет образува калейдоскопична словесна маса, която е на границата на опасното взривяване на логиката. Но кой е казал, че в съвременната поезия логиката доминира? Точно обратното. Но за разлика от редица млади поети, които нахвърлят думичките ex tempore, Николай Милчев проектира лирическия персонаж върху фона на колоритна нетипичност (континюитет на крайни противоположности) и така образността му звучи по съвсем нов начин, символите му отключват несъзнателни реакции у читателя. Поетичното (като видима красота и пречистване) подчинява и отваря друг хоризонт на смисъла. Доверието в истинността на емоцията става компонент на поетическата реалност...


Анжела Димчева-Томова
Автор: СБП (по материали от Културни новини)
03.12.2009 г. 23:31
Посетено: 2086
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/9017-avtorski-retsital-na-nikolay-milchev