Срещи

Вечер, посветена на на унгарския поет Миклош Радноти

100 години от рождението на големия унгарски поет Миклош Радноти

Вечер, посветена на на унгарския поет Миклош Радноти


◊ СЪБИТИЕТО

2 декември 2009, сряда, 18.00 часа
Унгарски културен институт

"Ни спомен, ни чудо" - вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на унгарския поет Миклош Радноти

С участието на актьора Иван Налбантов и Венцислав Киндалов (флейта)


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПОЕТА

"Не знам за друг какво е тоз край опожарен,
но той, макар и малък, родина е за мен"

Миклош Радноти
е роден в Будапеща през 1909 г. При раждането му умират майка му и неговият брат-близнак. Едва 12-годишен е, когато губи и баща си. На 14 години е, когато отпечатват първото му стихотворение. През 1929 г. се записва във филологическия факултет (унгарска и френска филология) на Сегедския университет. През 1935 година се жени за Фани Дярмати. Приживе излизат 10 негови стихосбирки, а след смъртта му една – „Разпенено небе”. От 1940 година до смъртта си три пъти изпращан в трудови лагери.

Поезията на Радноти е едно откровение, където вярата в новия, по-съвършен свят съжителства с трагичното предчувствие за близката и неизбежна собствена гибел. Нежната любовна лирика, породена от силната и чиста обич на поета към съпругата му Фани, допълва представата за неговия многостранен талант. Особена стойност на неговото творчество придава завладяващата простота на изразните средства и необикновено дълбоката емоционална наситеност. И може би това ни покорява, това ни вълнува, това прави съкровен всеки допир с поезията на Миклош Радноти.

“...Сбъднали са се и двете предчувствия на крехкия унгарски поет: смъртта не го е пощадила, както си е знаел, но и гласът му, както е вярвал, се е проврял към бъдещето. Този малък, деликатен и беззащитен човек се е оказал силен и могъщ и е успял да победи телените мрежи и границите на времето. И в неговото послание до нас почти няма гняв към палачите, но може би тъкмо затова то с двойна сила ни учи – в днешните съдбовни за планетата ни дни – да обичаме неизтребимото добро в човека и да ненавиждаме звяра в него.” (Валери Петров)

„Есента на 44-та година разтваря за Радноти вратите на лагера при сръбските медни мини „Бор”. Две групи ще тръгнат една след друга под конвой към родината. Миклош е във втората група (която ще бъде освободена от югославските партизани), но, нетърпелив, се сменя с друг лагерник и се включва в първата (която ще бъде изтребена от конвоиращите). И оттук следите му се губят. Видели са го в околностите на град Дьор да се влачи в опашката на групата, бос, с крака в гангрени, почти в безсъзнание. Селяни му дали да яде, но той не можел да сложи нищо в уста. Някъде между 7 и 10 ноември двайсетина души, сред които е и той, били накарани да си изкопаят ямата и са разстреляни по познатия метод. Едно бележниче, съдържащо последните му стихове, бива намерено по-късно в ямата, подгизнало от вода и кръв.” (Валери Петров)

Автор: Унгарски културен институт
30.11.2009 г. 10:29
Посетено: 2002
Етикети: поет
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/8977-vecher-posvetena-na-na-ungarskiya-poet-miklosh-radnoti