Срещи

Веселин Стоянов носталгично за Седмото тепе

Белетристът гостува в Пловдив с "Аутопсия на тялото"

Веселин Стоянов носталгично за Седмото тепе


◊ СЪБИТИЕТО

Среща-разговор с белетриста Веселин Стоянов по повод романа му „Аутопсия на тялото”.

На 25 март 2008 (вторник) от 17.30 ч.
в 10-та аудитория на ПУ “Паисий Хилендарски” – Пловдив, Централна сграда ("Цар Асен” № 24)

. Водещ Владимир Янев

Организатори:
. Пловдивският университет „Паисий Хилендарски”,
. Народна библиотека „Иван Вазов” и
. Читалище „Възраждане” – Старинен Пловдив


◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА И КНИГАТА

Веселин Стоянов е голям възпитаник на Пловдивския университет (дипломирал се е 24 години след приемането му в специалност "Българска филология").

Живее и твори в Казанлък – град, който не само не напуска, но пресътворява в книгите си с любов и майсторство. Столицата и по-претенциозните културни центрове не го изкушават – по това писателят напомня за Плутарх, който отвръщал на поканите да премине от родната Херонея в някой по-забележителен център: “Аз живея в малък град и не искам да го напусна, за да не стане той още по-малък”.

Петдесетгодишният писател “уголемява” своя град още с първата си книга – пронизаната от светла носталгичност “Шлагери” (1992; ІІ изд. – 2002). Качествата на неговото писане – художествено-функционална разговорност, увличащ ритъм на фразата, естествена метафорична наситеност и деликатна ирония, намират по-нататъшен израз в сборниците “Вечеря с Ангели” (1995) и “Сантиментална като пума” (1999).

Междувременно журналистът Веселин Стоянов издава книгите с темпераментно ерудитски есета “Белите полета на спомена” (2000) и “Забравената уговорка с Бога” (2003). Няколкото драматични произведения на писателя разкриват друга страна от дарованието му – за жалост, все още неоценена по достойнство от съвременните български театрали.

"
Аутопсия на тялото" (2007) е сред събитията в съвременната българска проза. Темата на творбата е твърде популярна в художествената литература – всеки добър читател може да си припомни книги, в които Иисус Христос и неговата съдба фокусират вниманието: забележителни (“Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков) и бързопреходни (“Шифърът на Леонардо”).

Самият Веселин Стоянов резюмира случилото се с божия син именно като със син човешки в текст, съпровождащ изданието на романа. Тук има такова виждане за разпъването и кръстните мъки: “Умирал е сам и неразбран, много уплашен и с болка. Вероятно без да разбира, че съдбата му е отредила безмилостната роля на пилигрим в пиеса за залеза на боговете”. Случилото се свързва настоящето и миналото на героите с твърде непредвидимото бъдеще на техните исторически ограничени представи. Тези герои – римският император Тиберий, прокураторът в провинция Иудея Пилат Понтийски, царят на Галилея Ирод Антипа; старците от Синедриона – Кайяфа, Ана, Йосиф Ариматейски; съобщниците на Иисус – Мария Магдалена, Юда; сирийският лечител Ейшу (не и неговият ученик Хайсар Рашид), та дори стотникът Лонгин, са реално съществували или евангелски отбелязани личности.

В повествованието са включени и характерни за свещените книги образи и епизоди, но не художественото реставриране на познатото интересува писателя. Той има своя концепция не за “реално случилото се” от гледна точка на религиозните трактовки, а от гледна точка на сякаш “нереално случващото се” с човека и човечеството. Тъжно, печално, позорно случване! Може би затова романът започва със “стипчивата миризма на дървеници” и завършва с: "ужасно воняло навсякъде в нощния Ерусалим”.

Пред читателя е майсторска творба, създадена от зрял художник. Няма да съжалявате, ако дойдете, чуете и си закупите този роман.
Владимир Янев


◊ АНОНС ЗА ЧЕТЯЩИ

Явете се подготвени, прочетете откъс от романа в Електронно списание LiterNet - Из "Аутопсия на Тялото"

Автор: Димитър Атанасов
24.03.2008 г. 11:35
Посетено: 734
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/5516-veselin-stoyanov-nostalgichno-za-sedmoto-tepe