Срещи
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Маргарита Друмева с китара на гръб до Пловдив
Поетични срещи 2007
◊ СЪБИТИЕТО
Литературно четене и авторски концерт на поетесата бард Маргарита Друмева
. Представя Стефан Гераксиев
◊ ДАТА И МЯСТО
На 28 ноември 2007 г., сряда, от 17.30 часа
в Литературен салон “Възраждане” при читалище “Възраждане” –
Старинен Пловдив, ул. “Стоян Чалъков” № 1
Организира: читалище “Възраждане” – Старинен Пловдив.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРКАТА
Маргарита Друмева е родена в Силистра. Завършила е Икономическия университет във Варна, но не е работила и ден по специалността си. Или, както казва самата тя за себе си, цял живот – с китарата на гърба, като един древен рапсод, аед и пр.
Правила е авторски театър с трупата “Вълна”. През 1988 заедно с руски бардове снима филма „Колкото повече хора с китари, толкова по-малко с автомати” (по Булат Окуджава).
Демокрацията я сварва в Тутракан, където прави общинския вестник. След това започва работа в Силистренския драматичен театър, отначало като организатор, и от осем години – като композитор на театъра. Това всъщност е била винаги мечтата й – да прави музика за театър и изобщо театър. Така че е щастлив човек и понякога наистина изпитва луд възторг от живота.
Прописва и пиеси – вече има шест. И още толкова драматизации по Елин Пелин, Владимир Свинтила и др. Не знае колко песни е написала, но не са по-малко от десет часа. Преди няколко години излиза книгата „Писма от кристали”, в която събира песните и стиховете си. По всяка вероятност в един малък столичен театър догодина ще излезе премиерата на „Маркльошницата”, която прави заедно с друг бард - актьора и режисьора Тодор Янкулов.
Наскоро записва с Мария Бъчварова от Варна малко песни от периода на група „Вълна”, а през последните две години излизат още малко песни в два проекта: „Лека нощ, Алис” и „Вяра” (в последния са по стихове на Вапцаров, Лорка и Брехт). Песните обаче, които тя счита, че най-много заслужават да се чуят, си остават в архивите и чекмеджетата й, подарява ги на приятелите си за рождените дни.
През последните четири години май повече броди с китарата на гърба по фестивали и концерти из Румъния, отколкото в България.
Литературно четене и авторски концерт на поетесата бард Маргарита Друмева
. Представя Стефан Гераксиев
◊ ДАТА И МЯСТО
На 28 ноември 2007 г., сряда, от 17.30 часа
в Литературен салон “Възраждане” при читалище “Възраждане” –
Старинен Пловдив, ул. “Стоян Чалъков” № 1
Организира: читалище “Възраждане” – Старинен Пловдив.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРКАТА
Маргарита Друмева е родена в Силистра. Завършила е Икономическия университет във Варна, но не е работила и ден по специалността си. Или, както казва самата тя за себе си, цял живот – с китарата на гърба, като един древен рапсод, аед и пр.
Правила е авторски театър с трупата “Вълна”. През 1988 заедно с руски бардове снима филма „Колкото повече хора с китари, толкова по-малко с автомати” (по Булат Окуджава).
Демокрацията я сварва в Тутракан, където прави общинския вестник. След това започва работа в Силистренския драматичен театър, отначало като организатор, и от осем години – като композитор на театъра. Това всъщност е била винаги мечтата й – да прави музика за театър и изобщо театър. Така че е щастлив човек и понякога наистина изпитва луд възторг от живота.
Прописва и пиеси – вече има шест. И още толкова драматизации по Елин Пелин, Владимир Свинтила и др. Не знае колко песни е написала, но не са по-малко от десет часа. Преди няколко години излиза книгата „Писма от кристали”, в която събира песните и стиховете си. По всяка вероятност в един малък столичен театър догодина ще излезе премиерата на „Маркльошницата”, която прави заедно с друг бард - актьора и режисьора Тодор Янкулов.
Наскоро записва с Мария Бъчварова от Варна малко песни от периода на група „Вълна”, а през последните две години излизат още малко песни в два проекта: „Лека нощ, Алис” и „Вяра” (в последния са по стихове на Вапцаров, Лорка и Брехт). Песните обаче, които тя счита, че най-много заслужават да се чуят, си остават в архивите и чекмеджетата й, подарява ги на приятелите си за рождените дни.
През последните четири години май повече броди с китарата на гърба по фестивали и концерти из Румъния, отколкото в България.
Автор:
Димитър Атанасов
Публикация:
22.11.2007 г. 17:10