ВБВ (Васил Видински) - поет на ноември в Столична библиотека

ВБВ (Васил Видински) е автор, пишеща машина и съкращение. От 1998 г. участва активно в литературния живот с поезия, а понякога с разкази, за които е получавал разнообразни награди. Стихосбирките му образуват последователна трилогия на времето през 11 години. Съорганизатор е на различни инициативи като Литурне, „Дыр Ряжущ“, литмоб „Градски четения“, акорд:еон, Отворена литература и др. През 2015 г. заедно с Мария Калинова, Камелия Спасова, Огнян Касабов, Юнуз М. Юнуз и Димитър Божков е автор на „ΧΑΟΣ (редакторски манифест)“. Бил е четири години жури на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2019-2022), както и жури в ежегодния конкурс на Литернет за къс разказ (2004-2007). В другия си живот той е преподавател по философия на Новото време и Съвременна философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са насочени към темите за случайността, Homo sapiens technicus, контекстуалната диалектика, както и към сложните и многопластови взаимодействия между наука и култура. През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема „Взаимодействие между философия и физика при Рене Декарт и Исак Нютон (проблемът за относителността)“. От 2017 г. е ръководител на магистърската програма „История и съвременност на философията“, а от 2025 г. оглавява катедра „История на философията“.

 

Стихосбирки:
• ВБВ – Е:то. (2000; Литературен вестник);
• ВБВ – Ще: (2011; Жанет-45);
• ВБВ – :беше… (2022; Версус).

 

Монографии:
• Васил Видински – Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт. Въвеждане (2011; УИ „Св. Климент Охридски“);
• Васил Видински – Случайности. Историческа типология (2017; УИ „Св. Климент Охридски“);
• Васил Видински, Мария Калинова и Камелия Спасова – Хаос и безредие. Случайното на езика, литературата и философията (2018; Литературен вестник).