Университетски клуб „Кинороман“: Годежът на господин Ир

◊ ПОКАНА

Френски институт в България, Център по многоезичието и Център за книгата на НБУ канят на среща на дискусионен клуб за франкофонска литература и кино „Кинороман“ (Cinéroman) с тема на разговор книгата „Годежът на господин Ир“ от Жорж Сименон (1933) и киноекранизацията ѝ на режисьора Патрис Льоконт (1989) на 29 октомври 2026 г. от 18:00 ч. в Медиатеката на Френския институт (Площад „Славейков“ № 3).

Водещи на събитието са д-р Радосвета Кръстанова, Магдалена Божкова и Васил Димитров.

Париж, 30-те години на миналия век. В предградието Вилжюиф (букв. „Еврейският град“), е намерена убита млада жена. Единствената улика е изчезналата ѝ чанта, но полицията смята, че престъплението е дело на садист. Междувременно портиерката на жилищна сграда забелязва окървавен парцал през открехнатата врата на апартамента на господин Ир - неугледен самотник на неопределена възраст. Подозрението незабавно пада върху него...

Жорж Сименон е един от най-известните и плодовити франкофонски писатели на ХХ век, създал над 400 литературни  произведения. Световната му слава се дължи преди всичко на криминалната поредица с емблематичния комисар Мегре, но редом с нея той пише и така наречените от самия него „тежки романи“ („romans durs“). В тях белгийският майстор на психологическата проза разказва истории, наситени с мрачна, но силно въздействаща атмосфера. „Годежът на господин Ир“ (1933) е знаков пример за тази част от творчеството му.

Както отбелязва един от неговите почитатели, „Сименон описва съдбата на жалко създание, дребен и самотен мошеник, който е лесно манипулируем, защото мечтае единствено за любов“. Драматичният заряд на романа за страст, престъпление и предателство, е изключително силен, а изваяният стил на Сименон съживява атмосферата на Париж от 30-те години на миналия век, с неговите улици, трамваи и чисто новото му метро.  Всичко това превръща книгата в едно от най-запомнящите се произведения на белгийския автор. Трагично, мъчително и вълнуващо четиво, което ни кара да се запитаме: колко подобни самотници обитават днешните ни свръхнаселени, индивидуалистични градове?

След обсъждането на „Парфюмът на Ивон“ (1994, екранизация на романа Вила „Тъга“ на Патрик Модиано) френският режисьор Патрис Льоконт за втори път застава в центъра на вниманието на дискусионен клуб „Cinéroman“. Филмът му „Господин Ир“ (1989) е сред най-високо оценяваните кинопроизведения в дългата му и турбулентна творческа биография. При това летвата за пренасянето на Сименоновия роман на голям екран е вдигната високо още през 1946 г. от Жулиен Дювивие с неговата „Паника“ — класически ноар в традицията на френския поетически реализъм, в който една от най-впечатляващите си роли прави Мишел Симон. И удивителното е, че Льоконт успява да предложи не по-малко въздействащ прочит, откривайки с категоричен авторски почерк нов път в психологическия лабиринт на белгийския писател. В лентата му, близка по дух до Хичкок и Фриц Ланг, си дават среща жаждата за любов и еротичната лудост, пречупени през трагичния поглед на воайора, унищожен от обекта на неудържимата си страст. Един от най-известните американски кинокритици Роджър Ебърт открива удивително съзвучие между овладения визуален стил на тази екранизация и изящната, лаконична проза на Сименон, проницателно изследваща ирационалната стихия на човешката природа. Самият Льоконт вижда в „Господин Ир“ метафора на киното - история не просто за воайор, а за наблюдател, който неусетно става пазител и пленник на чужда тайна. Дали това е така, или е тъкмо обратното — очакваме да чуем личното ви мнение по време на традиционно разгорещената ни дискусия на границата между литературата и киното в Медиатеката на Френския институт.