Срещи
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Името - лятна ваканция в Дъждовница
Различното в палитрата от повторения
◊ СЪБИТИЕТО
Мултикултурна акция на списание “Кръг”
под надслов “Името” -
в Дъждовница от 16 до 23 юли 2007
Имената, които носим, са нашите кодове – чрез които съдбата сякаш пише личните ни истории. Може да се окаже вярна приказката, че каквото името – такъв и човекът. Името е връзката на човека с времето, приказването/прикачване, трансмисия между това, което е било и ще се случи после, то е сегашният незаменим момент, чрез който човекът е тук/сега, но и там/винаги.
◊ И ОЩЕ
Името е уникално ежедневие, знакът-пазител, главната буква, след която следват личните събития, въпросите, вярванията, родът, семейството, културата, всички култури – Сейхан, Тюляй, Галина, Елица, Ив, Росица, Баязид…
Името – това, което те пази и предизвиква.
Името – това, което те представя и обособява. Уникалната метафора – какво означава твоето име? Връзката – на кого си кръстен? Гордостта – как се казваш? Диференциацията в палитрата от повторения, защото твоето име си е само твое сред хилядите еднакви.
Каквото името – такова и мястото. Откъде си – името на родното място е твоят уникален код за произход, общност, пространство, дом и семейство. Детството, дългото лято, въображението, игрите, мащерката, кравите, празниците.
“Дъждовница: ситен дъжд вали, леко потръпват гърбовете на щъркелите…” Хайку на Росица Пиронска за Дъждовница “пишат” върху стената на арткъщата артгостите на Кръг от България, Турция и Израел. Жители на селото помагат в “писането” с местни материали – избелени от слънцето клони, бои, камъчета, тел.
Един стих, вграден в стената, ще пази мястото, ще провокира минаващите, ще илюстрира мечтата за дъжд, благоденствие и непреходност.
Мултикултурна акция на списание “Кръг”
под надслов “Името” -
в Дъждовница от 16 до 23 юли 2007
Имената, които носим, са нашите кодове – чрез които съдбата сякаш пише личните ни истории. Може да се окаже вярна приказката, че каквото името – такъв и човекът. Името е връзката на човека с времето, приказването/прикачване, трансмисия между това, което е било и ще се случи после, то е сегашният незаменим момент, чрез който човекът е тук/сега, но и там/винаги.
◊ И ОЩЕ
Името е уникално ежедневие, знакът-пазител, главната буква, след която следват личните събития, въпросите, вярванията, родът, семейството, културата, всички култури – Сейхан, Тюляй, Галина, Елица, Ив, Росица, Баязид…
Името – това, което те пази и предизвиква.
Името – това, което те представя и обособява. Уникалната метафора – какво означава твоето име? Връзката – на кого си кръстен? Гордостта – как се казваш? Диференциацията в палитрата от повторения, защото твоето име си е само твое сред хилядите еднакви.
Каквото името – такова и мястото. Откъде си – името на родното място е твоят уникален код за произход, общност, пространство, дом и семейство. Детството, дългото лято, въображението, игрите, мащерката, кравите, празниците.
“Дъждовница: ситен дъжд вали, леко потръпват гърбовете на щъркелите…” Хайку на Росица Пиронска за Дъждовница “пишат” върху стената на арткъщата артгостите на Кръг от България, Турция и Израел. Жители на селото помагат в “писането” с местни материали – избелени от слънцето клони, бои, камъчета, тел.
Един стих, вграден в стената, ще пази мястото, ще провокира минаващите, ще илюстрира мечтата за дъжд, благоденствие и непреходност.
Автор:
Кръг
Публикация:
17.07.2007 г. 19:19
Етикети:
Посетено:
1134
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/4301-imeto-lyatna-vakantsiya-v-dazhdovnitsa