Сбъдната топлина на детството

Денят е от онези, в които мъглата и сгъстеният пушек се смесват с такава бързина, че дори и малките улички губят обичайността на своите силуети…

Малкият град е потънал в своята пустота, а работният ден все още не е привършил. Сумрачината е завладяла почти всичко, само очертанията на откритите барачки са осветени от промъкващата се светлина на току-що прекараните кабели и закачените по тях лампи. Дрехите осезаемо са напоени с миризмата на въглища и дърва, които са захранили печките. Поприкрилите се хора, които очакват посетителите на базара, който се е пръснал на площада и в тези часове е непозволен за автомобили, са се приготвили да предложат с обичайност опакованите подаръчета. Изобилието на вазички, които нямат нищо общо с никаква кристалност, нито дори и със стъкло, а са от така предпочитаната пластмаса, която сега е в своята най-голяма модерност. По забранения в тези  часове за автомобили площад продължават да се мяркат силуети на някои по-възрастни минувачи, които са обяздили съвсем не на шега своите колелета и не престават да ги използват дори и в най-студените зимни дни.

Далеч от всякаква особена празничност, но със задължителна подготовка, е купуването на подарък за съученик, който все още е само с номерче и ще бъде явен на тържество в класната стая. Разновидността е твърде оскъдна, но пък усърдието е задължително и толкова завладяващо.

Ръцете вече не се усещат като част от тялото, независимо че се опитваме да ги поставим възможно най-близко до тялото, където сме ги настанили в джобовете. Те са с пробит хастар, който не е издържал на стотинките, които са го тормозили през последните месеци и дни. Вече неспособни да понесат товара на новите събрани монети, шевовете не искат да задържат неговата цялост. Има някаква намръщеност в жената, която ще ни продаде подарък за нашия съучиник, но и това и е позволено, защото тя властва с привилегията да знае цялото разнообразие от наличност.

Прибираме набързо нещото, което прилича по всичко на останалите, които се предлагат. С картичките всичко е по-различно и те са в по-голяма разнообразност. Изпитваме по-голяма старателност в тяхната изборност и ги подбираме със съобразяване на адресата. Най-важно е посланието, защото то ще бъде прочетено и ще бъде отразено в поредния дневник със спомени, който носи различна наименованост.

Приготовленията са привършили и спокойното прибиране към дома е някак прибързано по неравностите на замръзналата тротоарна повърхност.  Транспортните градски комуникации са приключили своите задължения и въобще не се съобразяват с това, че хорицата, събрани на градския площад, трябва в по-късните часове да се прибират по домовете си.

Прибирайки се пешком и преминавайки няколко километра през по-светли и по-тъмни участъци на улиците, нахлувам в горещата кухня, която е съпроводена освен с топлината на добре загрятата печка, но и вече с наситената миризма на стоплената манджа. Посинелите крайници са натопени в гореща вода с морска сол, която рецепта на баба ми трябва да помогне отново да възвърнат предходната обичайност на състоянието си.

Всички сядаме на масата, едва когато дядо ми е вече там. Баба ми, която разказва някакви неразбираеми неща, обяснява, че днес е празник и на времето това е било важно. За мен и моя брат това е без всякаква значимост, а по-скоро сме прегладнели и наредените гозби привличат със своята особеност вниманието ни. Днес всичко е постно и подредено по някакъв брой – дори не запомням каква.

Вкъщи има малка иконка, която е закачена нависоко и е над някакви портрети, които вече са избледнели в съзнателната ми памет.

По-късно всички се поздравяват, но дори не разбирам за какво и защо всичко е в такава оскъдност на месо, което татко така много обичаше.

Много, много по-късно разбрах, че това е било Бъдни вечер. Единствената оцеляла дума до днес, която е останала някъде в мен, е „бъдник“. Това е някакво ненацепено дърво и то най-дебелото, което поставяха в печката. То имаше задължението да поддържа топлината почти до сутринта. Пламъчета, които се образуваха, препускаха през малко пространство, което задължително се оставяше отворено на вратичката на печката. Те ту се усилваха и тяхното отразяване беше отчетливо и променящо, което подпомагаше очертанията на статията да бъдат ясни, ту в следващия момент се загубваха и пространствата оставаха само в различна тъмнина.

Спомените са неясни, но истински запазени от онова време на събрана обич в семейството ни.

Традициите днес са ясни и разбираеми, но сме загубили онази добра уютност и привързаност един към друг. Чужди са ни погледите, безразлични сме към грижите на околните. Има известна непотребност от добрите думи или те са придобили угодна сервилност. Някаква необичайна прагматичност ни е обсебила в твърде висока матерална устойчивост. Дори нашата тленност не е достатъчна основателност да овладеем тази наша безпомощност.

Днес е може би най-важно да сме добри, което е и най-голямата съкровеност в днешното ми бъдно пожелание. Нека да се молим за другите също да бъдат така добри, че да можем истински да се обичаме!