Радослав Чичев и Мирослав Христов гостуват на "Пловдив чете" и Литературния салон "Spirt & Spirit"

Литературен салон "Spirt & Spirit"

Издателство за поезия "ДА"

Издателство "Жанет 45"

• 20 май 2025 г. (вторник), 19:00 ч.
• Клуб "Петното на Роршах" (ул. "Йоаким Груев" 36)

„Лоно" е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. „Лоно" е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд. ~ Иван Димитров

Радослав Чичев е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски". Работи в БНР като един от водещите на предаванията „Гласът на времето" и „Аларма" по програма „Христо Ботев". През март 2010 г. пиесата му „Колекционерката" печели Първа награда на конкурса за камерна пиеса „Славка Славова" на Театър 199. През 2011 г. излиза първата му стихосбирка „От прашинката на деня" („Арс", 2011), за която през 2012 г. е отличен с бронзов Пегас на „Южна пролет" в Хасково. През 2012 г. е победител на фестивала „София: Поетики". Един от участниците в поетичното представление „4х4", заедно с Ясен Василев, Мирослав Христов и Иван Димитров. През 2013 г. излиза втората му поетична книга „Сърцето на ловеца е лисица" („Сонм", 2013). Следват още две: „5.6" (Жанет 45, 2016), и „Светкавици" (Издателство за поезия ДА, 2019). Има още три поставени пиеси - независимото представление „Траевремене", с режисьор Ида Даниел, радиопиесата „Звездата на Планк", с режисьор Анастасия Събева и радиопиесата „Голямото чудовище". Един от авторите в подкаста „Градски детектив". Работил е по три документални проекта: представлението на Студиото за документален театър Vox Рopuli „Невидими номер 3 – Дом", радиосериала „Втората световна" на БНР и радиопиесата „Сънят на сезоните".

🖋️ „Очаквани места" на Мирослав Христов включва 32 поетични творби, които разказват за близостта, сезоните и вселенската свързаност на малките неща.

Мирослав Христов (р. 1982) е завършил философия и магистратура „Изкуства и съвременност" в Софийския университет. Пише поезия и пиеси. Дебютната му стихосбирка „Череша с гравитация" („Арс", 2010) печели наградата на Националния литературен студентски конкурс в Шумен и е сред претендентите за „Южна пролет" 2011. Последвана е от „Зъби" („Ерго", 2012), представена в рамките на пърформанса 4x4, и „Как ще посрещнем дъжда" (Small Stations Press, 2018). През 2022 г. получава първа награда на поетичния конкурс „Морето" в гр. Ахтопол. Дебютната му пиеса „Всичкоядецът" (реж. Ани Васева) се появява през 2012 г., като се играе последователно в The Fridge, „ТР Сфумато" и ДНК и е представена на фестивала Off Europe в Лайпциг. През 2019 г. пиесата му „Пустония" печели наградата за млад автор на конкурса „Иван Радоев" в гр. Плевен. Същата година се поставя пиесата му „Цикадите" (реж. Александра Петрова), която получава номинация за драматургичен текст на наградите „Икар". Два пъти е отличаван на Нова българска драма в гр. Шумен и три пъти в селекцията на ПроТекст/Eurodram. Работил е като сценарист и преводач, а в момента работи в културния отдел на Гьоте-институт България.