Патилата на един непоправим републиканец

◊ ПОКАНА

Народно читалище „Паисий Хилендарски 1908“ -  село Градница, Община Севлиево

Ви канят на среща разговор с Любчо Иванов

24 октомври, четвъртък, 11.00 часа,
Пенсионерски клуб, с. Градница, Община Севлиево

С медийната подкрепа на регионален вестник „Росица“ - Севлиево

Любчо Иванов в своите житейски импресии по един интересен и специфичен начин разказва своята лична история: „Няма наивни неща, написани от живота. Само опитът ни да преиначим нещо от написаното от него при преписването му може да бъде наивен, дори глупав. Но най-глупавото ще бъде, ако почнем да твърдим, че сме се смели от щастие, когато сме плакали от мъка. Та ако в разказите и стиховете ни тъжните сълзи са повече от радостните, това означава, че животът си е просто такъв – повече тъжен, отколкото радостен. Това обаче няма нищо общо с оптимизма, който ни съпровожда по земния ни път. Той е непоправимо състояние на духа ни, въпреки всичко. Нашият красив житейски сън, от който може да ни разбуди само смъртта“.

„Част от голям личен спектакъл ли е късият епизод в космическата безбрежност  на нашето физическо съществуване, известно ни като човешки живот? Отговорът от хилядолетия стои все така обвит в призрачната мъгла на догадките. Осезаемият ни и видим живот тук, на земята, обаче често е подчинен именно на тази предполагаема, неизвестна и недоказана възможност. В желанието ни да участваме в нещо, което е съществувало преди нас, са се раждали и съществуват  днес какви ли не миражи на безсмъртната съдба на духа ни. От някакъв минал до някакъв бъдещ живот след прераждане или нов живот някъде там, другаде…

И защо? Защото сякаш никак не ни се иска, а и нямаме смелост да повярваме и да преживеем, че за толкова малко време сме живи, ведно със страстите си и талкова много време – мъртви и безчувствени“.

„Какво е безсмъртието? – Най-голямата ни утеха , че ще ни има и след смъртта или бунт срещу обречеността ни!

Не  можеш сам да решиш да бъдеш безсмъртен, дори да имаш несметни богатства. Можеш да си въобразиш, че си, но…

Роденият смъртен си е такъв по рождение. Безсмъртието идва в умовете и в душите на хората по-късно, много по-късно след физическата смърт на избрания за него. И то ако времето има потребност от това.

В своите титанични вековни усилия за вярата ни в силата и непреходността  на природата религиите въздигат на престола на безсмъртието богове, пророци,  и светии. Епохите – своите герои и гениални творци. Но за безсмъртен може да се счита само този, за когото народът разказва легенди и ги предава с любов от уста на уста, от поколение на поколение. Независимо на кого се кланят управниците му днес или утре“.

Любчо Иванов е роден на 11 октомври 1948 година в севлиевското село Градница. Израства по националните строежи на родината, строени от неговите родители: яз. „Ал. Стамболийски“, яз. „Батак“, подземната ВЕЦ „Пещера“, яз. „Студен кладенец“, яз. „Кърджали“, яз. „Ивайловград“ и др. Средното си гимназиално образование получава в Стара Загора. През 1971 г. завършва ВНВУ „В. Левски“ във Велико Търново с гражданска специалност преводач по чужди езици, а през 1982 г. – българска филология и история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, защитавайки с отличие дипломната си работа „Първи отзиви за поезията на Некрасов в Русия“. Работи в системите на отбранителното и вътрешното министерство. През 1974 г. се завръща в Стара Загора, където работи като завеждащ културно-масовата работа с филмите в Окръжно управление „Кинефикация“ и директор на професионалния ансамбъл за народни песни и танци „Загоре“. По-късно, 11 години живее със съпругата си Надя и децата си Вяра и Николай, и работи в тайгата на Коми АССР. Там той извървява пътя от работник до стопански ръководител и директор на дом на културата. Бил е кореспондент на в. „Дружба“ в Москва. Завръща се в България през 1989 година. Работи като директор на Дом на работниците от транспорта, журналист и директор на Радио „Стара Загора“. През 1989 година става кореспондент на в. „Труд“. От 1998 г. е отговорен редактор на „Тракия Труд“, а от 2008 до 2012 г. – на „Твоят ден“, регионално издание на вестниците „Дневен Труд“ и „24 часа“ за Стара Загора, Хасково и Кърджали, в които публикува стотици авторски вестникарски страници за Стара Загора и и региона. Работи като главен редактор на сп. „Зидарски преглед“ (2012 – 2014 г.) и на електронния вестник „Хрониката“ (2012 – 2020 г.), служебни издания на Гражданско сдружение „ОВЛБ“. Успоредно (2011 – 2014 г.) e и ръководител на информационно-рекламния център на издателство „Просвета“ в Старозагорска област.

От 2006 до 2024 г. в издателство „Захарий Стоянов“ издава поетичните си книги „Пречистване“, „Призори“, „Прошка“ (с компакт диск към нея „33 стихотворения с гласа на поета“, запис в Радио „Стара Загора“), „Прераждане“, „Прокълнати“, „Пресътворение“, „Притихване“, „Барикадни песни“ и „Причастие“. В издателска къща „Труд“ излиза мемориастичната му книга интервю „Стефан Дамянов – живот в две епохи“, литературно-историческата студия „Певецът на Руския север“ издава издателство „Захарий Стоянов“, а поетично-художествената интерпретация по „Книга за Пътя и Постигането“ („Дао Дъ Дзин“) – издателство „Класика и Стил“.

В предговорите на книгите му, в изказванията си на техните премиери и в свои публикации, положително отношение към неговото творчество са изразявали Любомир Левчев, Антон Дончев, Евтим Евтимов, Иван Гранитски, Валери Стефанов, Константин Еленков, Андрей Андреев, Венелин Терзиев и др. А вицепрезидентът на републиката Ангел Марин през 2009 г., по време на тържество пред паметника на Христо Ботев в София, цитира в свое слово негови стихове от новоизлязлата му книга „Прераждане“. След това го кани и разговаря с него в Президенството на Република България за дневния ред на обществото и гражданската позиция на твореца.

Член е на СБЖ.