Университетски клуб „Кинороман“: Разговор за романа „Eлегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери и едноименния филм на Мона Ашаш

◊ ПОКАНА

Център за книгата и Франкофонски център за академични постижения в НБУ канят на среща на университетския клуб „Кинороман“ (Cinéroman) с тема „Разговор за романа „Eлегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери и едноименния филм на Мона Ашаш“ на 15 май 2024 г. от 17.30 ч. в Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“ с адрес ул. „Г. С. Раковски“ 191 Б.

Водещи на събитието са д-р Радосвета Кръстанова, Магдалена Божкова и Васил Димитров.

Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. „Грьонел“ №7, красив богаташки дом с вътрешен двор и градинар, разделен на осем свръхлуксозни апартамента, всеки от тях обитаван и с гигантски размери. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка…

С тези редове започва един от литературните фурори от началото на новото хилядолетие – „Елегантността на таралежа“ (L‘élégance du hérisson), чийто автор е почти неизвестната до появата му френска писателка Мюриел Барбери. От излизането му през 2006 г. в издателство „Галимар“ той е преиздаден над 30 пъти и е преведен на 34 езика. Още по-интересното е, че романът не е предшестван от никаква рекламна кампания – славата му се разпространява от уста на уста…

Романът, втори за Барбери, разказва историята на две жени – Палома, тийнейджърка от парижкия елит и портиерката Рьоне, които наглед са свързани само с това, че споделят една и съща кооперация на тузарската улица „Грьонел“. Рьоне е грозна и дебела, но има котарак Лео (кръстен на любимия ѝ писател Лев Толстой) и чете Пруст. Палома, отегчена и омерзена от семейството си и средата, в която живее, съвсем по пубертетски планира самоубийството си след като извърши ритуално убийство.  В един момент, в сградата се настанява богат и тайнствен японски бизнесмен…

„Елегантността на таралежа е третият роман, който бих взела на пустинен остров, поради простата причина, че това е повече от една красива история – това е също и обяснение в любов към френския език. А в наше време е трудно да се открие толкова изящно обяснение в любов. Какъв химн в чест на езика на Молиер е тази история на две душѝ, белязани  от живота! Два живота, които се пресичат, за да се спасят един друг“.  – пише почитателка на книгата в дискусионен пост. В отговор, една от главните героини – Палома – разсъждавайки в част по френски върху граматиката, споделя : „Колкото до мен, аз мисля, че граматиката е път към красотата (…) Граматиката ни дава достъп до друго измерение на красотата на езика“.

Популярността на романа е толкова голяма, че е екранизиран по-малко от три години след появата му – филмът на френско-мароканската режисьорка Мона Ашаш (р. 1981), който се ползва свободно от оригинала, без да го следва пунктуално, излиза през 2009 г. Нарича се просто „Таралежът“ (Le Hérisson), като ролята на Палома се изпълнява от младата Гаранс дьо Гийермик, а тази на портиерката Рьоне е поверена на Жозиан Баласко – театрална и филмова актриса, част от популярната парижка театрална трупа Сплендид, режисьорка, писателка и сценаристка, носителка на Сезар за оригинален сценарий за филма Gazon maudit (1996) и на два почетни награди Сезар за цялостно творчество.

Мюриел Барбери е родена в Казабланка, Мароко, през 1969 г. Работи като учител по философия, завършила е прочутата Ecole normale supérieure в Париж, преди да замине за две години в Киото. След завръщането си в Европа известно време живее в Амстердам, после се оттегля във френската провинция. Въпреки световната слава, с която романът ѝ се сдобива, Барбери не обича медийния шум и стои встрани от прожекторите. Следващите ѝ романи не повтарят успеха на „Елегантността на таралежа“.

Университетският клуб „Кинороман“ е отворен за почитатели на френската и франкофонска литература и кино за академичната общност на НБУ и външни гости, независимо дали говорят езика на Молиер. Клубът се води от желанието да надхвърли жанровете, да покаже многообразието на начините, по които животът и творчеството си партнират и се отблъскват, да се позволи на поколенията да говорят всеки на своя език и опит, обединени от негово величество Изкуството. Инициатори на клуба са Франкофонският център за академични постижения и Центърът за книгата.

Вход свободен!