Университетски клуб „Кинороман“: Пиеса и филм „Ужасните родители“ от Жан Кокто

◊ ПОКАНА

Център за книгата и Франкофонски център на НБУ канят на среща на университетския клуб „Кинороман“ (Cinéroman) с тема на разговор пиесата „Ужасните родители“ на Жан Кокто (1938) и едноименната ѝ киноекранизация, реализирана от самия писател (1948). Събитието е на 16 януари 2024 г. от 16.30 ч. в книжарницата на корпус I в Нов български университет. Водещи са д-р Радосвета Кръстанова, Магдалена Божкова и Васил Димитров.

В "Романтичният егоист" Фредерик Бегбеде пише, че във всяко семейство отсъстващите са тези, които имат последната дума и че ние винаги – неизбежно - пишем „само за нашите призраци“. Това може да се каже и за творчеството на Жан Кокто – писател, драматург, художник, режисьор, сценограф, а по-собствените му думи – Поет, в чиито творби се изразява невротичното и отчуждено несъзнателно на модерния човек от ХХ век, който преживява и претворява вечнитe „призраци“ на Човечеството –  отсъстващия баща, майчината обсесия и желание за власт над сина, надпреварата между Баща и Син, влечението по кръвосмесителната любов, любовта в младежка възраст и носталгията по нея в зряла възраст, освобождението чрез Любовта, което често се постига в пълнота в и чрез Смъртта, изкуството - и като освобождение, и като проклятие.

За пиесата си „Ужасните родители“ Кокто споделя, че е искал да създаде комедия, която би представлявала водевил в същината си, ако развитието на действието и логиката на персонажите не бяха по същество драматични. Написана във време на отчаяние от провала на предходните му драматургични опити, „Ужасните родители“ се увенчава с огромен успех, който обръща вниманието на публиката към други пиеси на Кокто, превърнали се в днес в класика – „Двуглавият орел“, „Човешкият глас“, „Орфей“, „Адската машина“ – интерпретация на Едип цар и др.

Пиесата е в явен диалог с друга творба на Кокто – романът „Ужасните деца“, написан десетилетие по-рано, в която писателят призовава други призраци – тези от своето детство и юношество, като описва невъобразимата история на брат и сестра, изгубили родителите си, които живеят сами в Париж и не успяват да надживеят пожарите на юношеството, за да стигнат до зрелостта.

Жан Кокто е роден в семейство на едрата парижка буржоазия. Баща му се самоубива, когато е деветгодишен; това го бележи завинаги. През целия си живот има проблеми с опиума - твърди се, че „Ужасните деца“ е плод на едноседмично писане в състояние на абстиненция, при поредния опит за прочистване. Движи се в артистичните и интелектуални среди на Париж, близък е с графиня дьо Ноай и Марсел Пруст, с Пикасо и Коко Шанел. Въпреки, че е непригоден за военна служба, участва в Първата световна война по свое желание като доброволец – санитар.

Парадоксална личност, която не се крие от противоречието и скандала. Отрано проявява и изразява хомосексуалните си наклонности. След любовна история с писателя Раймон Радиге, задълго свързва живота и творчеството си с актьора Жан Маре, за когото специално пише ролята на Мишел в „Ужасните деца“. Едни от най-трайните и силните му връзки обаче са с жени – близък е с Едит Пиаф и умира от сърдечен удар само ден след като научава за смъртта ѝ. На младини твори в стил Дада и прави опити в кубизма. По-късно се свързва със сюрреалистите и е част от тяхното движение, но е пропъден поради изявената си хомосексуалност. Подозиран в колаборационизъм по време на нацистката окупация и Съпротивата поради изразени симпатии към Хитлер и неговата иконична режисьорка Лени Рифенщал.

Митологично, биографично, сюрреалистично, естетско, поетично, съчетаващо всички изкуства, творчеството му поразява със своето бароково разнообразие и впечатлява със своя сюрреалистичен дух. Луи Арагон нарича Кокто „поет-оркестър“, заради многообразието на талантите и изявите си  - поет, писател, драматург, илюстратор (сам илюстрира творбите си), хореограф (от младини е почитател на Нижински и Дягилев и техните интерпретации на Жар – Птица на Стравински ), художник, скулптор, автор на църковни фрески... Твори и в балета (автор е на либретото на Младоженците от Айфеловата кула, Кошутите и др.), в съавторство с композитори като Ерик Сати, Жорж Орик, Франсис Пуленк и Дариюс Мило и художници като Пабло Пикасо и Мари Лорансен.

Известен като един от най-влиятелните и успешни творци на европейския кино-авангард от първата половина на 20 век, Кокто сам режисира филми по произведенията си, на които пише сценария и рисува декорите („Кръвта на поета“, „Орфей“, „Красавицата и звяра“, „Двуглавият орел“, „Ужасните родители“). Творчеството на тази артистична Avis rara оставя сериозен отпечатък върху всички изкуства от втората половина на миналия век.

Няколко думи за пиесата „Ужасните родители“

Комична драма или меланхоличен водевил, „Ужасните родители“ доказва, че комедията и трагедията винаги вървят ръка за ръка.

Както пише театралният критик Катрин Делар в анализ на поредната нова постановка на пиесата парижка сцена, това е пиеса, която ни кара да се смеем през сълзи. Тя представя вечната тема за отношенията между поколенията в едно семейство от началото на ХХ век, като съчетава архетипното с конкретното, вечните конфликти между родители и деца и онази сложна, обременена, изтъкана от обич и омраза връзка между тях, която нито животът, нито смъртта могат да унищожат.

В рамките на формата на Университетския клуб, по време на дискусията ще се говори както за пиесата, така и за нейната киноадаптация от 1948 г. – филмът „Ужасните родители“ (на английски език филмът е познат със заглавието „The Storm Within“), чиито сценарий и режисура също са дело на Кокто, с участието на Жан Маре и на самия автор като Разказвача.