Срещи

Представяне на Людмил Станев в Сливен

Литературни срещи 2007

◊ СЪБИТИЕТО

Най-старата библиотека в Сливен – „Зора”, организира поредна среща на читателите с творчеството на Людмил Станев.


◊ ПОВЕЧЕ

Срещата бе водена от директорката на книжовното средище Мариета Главчовска в присъствието на писатели, журналисти, приятели на книгата, граждани, които в обновената атмосфера на читалнята осъществиха творчески разговор с автора за неговите „абсурдни истории”.

Тук присъства и художникът Красимир Добрев, илюстратор на детската му книга „Малка нощна приказка”, 2004 г., с когото са отличени за нея с националната награда „Христо Г. Данов” (в категория „Издания за деца”).
      
За художествените търсения на Л. Станев и образността в произведенията му говори писателката Иванка Денева, която анализира книгата „По-малко” (Ателие-'89, худ. Кольо Карамфилов, 2004).

В обсъждането участваха със свои въпроси и размисли и журналистите Веселина Седларска и Петко Петков

         
◊ НА ФОКУС

Роденият през 1959 година във Варна
Людмил Станев, медик по образование, е автор на сценарии, разкази и на „Няма такава книга”, „Неприятният татарин”, „Ненакърнимо” и др., колумнист е на в. „Дневник”.

Пред почитателите си той прочете свои разкази и някои от т.нар. „трактати” от „По-малко”, сред които „Метафора”, стихотворението „Ах” и др., а „Автобиография”-та си (от същата книга) раздаде за спомен на всички присъстващи, които оцениха подобаващо жеста, интелектуалния и хумористичен заряд на прозата му. Бе отделено внимание и на „Енциклопедия за ученици”, в която по десетилетия е разказана историята на 20. век – с акцент на водещи личности и събития и с иронично проникване в същността им. Интересни са авторският коментар за тях, едновременното му „отстранение” и близост, неочакваните обрати, поанти и изказ, белязан с органичния „хумор на ситуациите”. Писателят разказва непринудено, дори нехайно и лековато за уж незначителни неща, а зад тях прозира отражението на националния характер, на войни, кризи и низ от събития, белязали човешката история и прогрес, художествените направления и търсения на творците. За да разбере читателят стила на тази „енциклопедия”, е достатъчно да отгърне на тълкуването за събитията в Чехия от 1968 година: „От своя страна Съветският съюз не харесва мекия и напевен говор на чехите и праща филолози. За по-сигурно те пътуват с танкове и са облечени в еднакви дрехи”.

У Людмил Станев хумористичното изображение избликва отвътре, от природата и характера на възприятието, мисленето и отражението, вика гротеската и парадокса, строейки абсурдния си свят. Структурата на творбите не разполага в строг логически порядък случки, събития и размишления за тях: те следват асоциативното мислене на Станев, скачат една към друга и ни карат да се смеем, построени според любимия на автора принцип, към който приканва да се придържа и читателят: „първо – следствието, сетне – причината. И всичко си идва на фокус!” При него е по-важно да се споят в интересен витраж счупените в краката стъкла, разбъркани в лабиринта на настоящето и спомена, на сериозното и смешното, следвайки особената „людмилова” естетическа логика... И е трудно на читателя, но и на автора, който си признава: „Докато си стоя и се съзерцавам, взема, че изгубя връзката”. Но не дотолкова, че да не чуе бръмченето на трите умрели мухи в бръснарницата на Маламончо (”Метафора”), въздишката на „селските влъхви” от „Зи зи топ” БИЛЯМ, БИЛЯМ... или възторжената въздишка на героя от духовния полет на любимата му в стихотворението „Ах!”...

Защото душата пирува сред феерията на художествената условност, която някои читатели ще разберат, други – не докрай, а трети – никак, намирайки писаното за ...брътвеж. А тя тича и следва „потока на съзнанието”, изпреварва го или се спъва в него... И зарисовките радват с лаконизма, точността и колоритния език, създал един свят като реалния, понякога - по-шарен и истински от него.
Автор: Иванка Денева
22.03.2007 г. 00:07
Посетено: 781
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/3695-predstavyane-na-lyudmil-stanev-v-sliven