Писателят емигрант Сергей Лебедев: Засега Русия няма никакво бъдеще

Награждаваният руски писател Сергей Лебедев се срещна с десетки свои български читатели в сряда вечер в столичната книжарница „Гринуич". Той представи своите два романа „Предел на забравата" и „Дебютант" (издателство „Кръг"), обсъди с публиката провалите на съвременното руско общество и остро разкритикува политика на Путин, както и своите колеги писатели в родината си.

Часове преди светът с тревога да отброи една година от началото на войната в Украйна, Сергей Лебедев разясни част от причините за конфликта: „Това, на което сме свидетели от 24 февруари миналата година насам, е израз на страха, който движи руското общество. Путин се страхува от Украйна и от украинската нация. Това е страхът на тирана, страх, който го кара да върши чудовищни неща. На този фон нито една институция или организация в Русия не е казала твърдо „не" на случващото се. Дори църквата, която би трябвало да заклейми насилието, запази мълчание. Професионалното общество, което изкарва прехраната си със слово, също не каза нищо. Прекалено дълго убеждавахме другите, че не се страхуваме да говорим, но в момент, когато е жизнено необходимо да кажем „не", ние мълчим".

Според Лебедев Кремъл се опитва да превърне този руски страх в продукт за износ и да го посее далеч извън пределите на държавата: „Непрекъснато сме заливани със заплахи – как Европа щяла да замръзне през зимата без руския газ; как ще гладува без украинското жито. Гладът и страхът са използвани за контрол в концентрационните лагери. Всички ние можехме да направим много повече и да не купуваме страховете, които ни пробутват. Това би било първата линия на съпротива".

Освен че остро разкритикува властта и своите сънародници, Лебедев мрачно предрече: „Засега Русия няма никакво бъдеще. Опозиционно настроеното общество мисли, че ако Путин изчезне, нещата ще се наредят от само себе си. Но това не е така. Ако Русия продължи да върви по този път, дори много добър човек да замени Путин, рано или късно той ще се превърне в същия тиранин. Урокът от случващото се в Украйна, който руснаците трябва да научат, е, че така не може да се продължава. Ние продължаваме да се крием зад руските писатели и не спираме да повтаряме колко велик е руският език. Изпитваме някакъв срам, но очевидно той не е достатъчен. Колкото повече човек говори за това, което е могъл да направи, но не е, толкова повече го е срам. Само че срамът е тежко бреме и за да го махнем от плещите си, ние отричаме действителността. Надявам се, че Русия я очаква поражение, горчиво поражение".

Лебедев осъди и своите колеги в родината си, както и емигрантите, опитващи се да създадат паралелна руска литература. „През последните 30 години нашата литература е загубила връзка с действителността, загубила е връзка с онази руска литература от XIX век, която винаги и незабавно е реагирала на всяка несправедливост. Новата руска литература е списък от ненаписани книги. Ценя своите колеги, но пропастта между реалността и литературата е потресаваща." Лебедев постави морално, антропологично условие за оцеляването на руската култура – способността на всеки един от сънародниците му да се погледне с очите на другия, с очите на украинците. „Ако сме способни на това – имаме бъдеще. В против случай – не", убеден е той.

Сред читателите, дошли да се срещнат с Лебедев, бяха и писателите Георги Господинов и Димитър Кенаров, както и издатели. Авторът на „Физика на тъгата" и „Времеубежище" поиска да узнае в кое десетилетие Путин се опитва да върне света. „В сталинско време – беше категоричният отговор. – Самата идея, че Украйна не съществува, е част от реториката на сталинската държава. Тезата, която пробутва Путин, че светът ни е длъжен след Втората световна война, също е сталинска теория. Такова ожесточение, с каквото Русия се противопоставя днес на Запада, не е имало дори по време на Студената война. Не бих се изненадал, ако скоро прекръстят Волгоград отново на Сталинград и започнат да се издигат паметници на Сталин."

В романа си „Дебютант" Лебедев третира стария и все още без отговор въпрос за морала в науката. Главен герой е човекът, създал най-неуловимата отрова на света – веществото дебютант. Избягал от разпадащия се СССР, живеещ под прикритие и в непрекъснат страх, предателят агонизира в очакване на възмездието. Лебедев коментира отношенията между хората на науката и на властта: „Знанието по чудовищен начин би могло да умножи възможността да се твори зло и доста често се злоупотребява със сътвореното от хората на науката. Това е жесток урок за тях".

Сергей Лебедев ще се срещне днес, 23 февруари, и със студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Събитието е от 16 часа в „Аула Магна" на ФЖМК.