Среща разговор със словенския театрален режисьор проф. Йерней Лоренци

◊ ПОКАНА

Магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“

при Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“

о р г а н и з и р а

Среща разговор със словенския театрален режисьор

проф. Йерней Лоренци

Софийски университет „Св. Климент Охридски“,

10 юни (петък) 2022 г., 18.30 ч., 65 аудитория

Модератор: проф. Людмил Димитров

След въведението присъстващите ще могат да зададат въпроси.

Ден преди срещата, на 9 юни от 19.00 ч. в Театъра на армията ще гостува спектакълът "Мъртвият идва за любимата си", реж. Й. Лоренци.

За режисьора:

Йерней Лоренци е роден през 1973 г. в Марибор. Още като гимназист прави първите си постановки в културния дом „Мъртъв театър Марибор“. Следва режисура за драматичен театър в Академията за театър, радио, кино и телевизия в Любляна в класа на професорите Миле Корун и Матяж Зупанчич. През 1999 г. се дипломира със спектакъла „Антигона“ по Софокъл. За кратко е художествен ръководител на театъра в Птуй. От 2006 г. преподава в Люблянската академия. Професор е по театрална режисура.

За пиесата:

Това е етапна постановка за Лоренци. В нея за първи път той прилага успешно поетиката, която после видяхме в „Илиада“: всички актьори през цялото време са на сцената, но докато в „Илиада“ имаше и отделен оркестър, който свири на живо, тук самите актьори са и оркестър. Режисьорът работи със свой постоянен екип – композитор и сценограф, и от проект в проект те разработват започнати, но неизявени докрай като потенциал мотиви и подходи, не толкова до тяхното изчерпване, колкото до модифицирането им на друго равнище, прерастването им в нещо по-цялостно, по-монолитно. Залага се не на материалния, илюстративен сценографски образ, разбиран от Лоренци като лъжлив помощник, по-точно манипулатор на действието, а на преживяването, на пределната вътрешна отдаденост във функцията ѝ на чисто актьорско отношение към образа и посланието. Има едно органично кръстосване между театъра на превъплъщението и театъра на остранностяването: едновременност на вън и вътре, което полемизира случващото се през цялото време и позволява на зрителя да извърви своя път към истина за видяното и през него – към истината за себе си. Тук, за разлика от други свои опити, Лоренци е педантично верен на текста.

Кратък откъс от пиесата можете да видите на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=N1T9iCaXH7Q