Виртуозът Васко Василев чества 50-годишен юбилей с фотоалбум, концерт и филм

◊ ВАСКО ВАСИЛЕВ НА 50

Най-известният български цигулар в света Васко Василев ще празнува на 14 октомври своя 50-годишен юбилей в София с фотоалбум, концерт и филм. „Да пътувам в различни страни, да работя с различни музиканти, да свиря в различни жанрове, да срещам и нова, и непозната публика – това е смисълът на моя живот“, признава с лъчезарна усмивка сърцатият музикант. Напуска страната на 9 години, за да учи в Москва, печели трите най-престижни международни конкурси за цигулка, както и титлата „Суперсолист“ на Лионската опера, на 23 г. е най-младият и първи концертмайстор на Кралската опера в Лондон. Днес е творчески продуцент там, създател на формация „Лауреат“, автор на албуми и филмова музика.

На 8 октомври излезе луксозният фотоалбум „Васко Василев – зад сцена“ с логото на Книгомания. Автор на фотографиите е талантливият Христо Русев, който само преди броени дни спечели наградата Honorable Mention в категория Advertising/Music на Световните фото журналистически награди на Париж именно с кадри от фотоалбума.

Красивото издание е с твърди корици, 240 с. и с изключителна полиграфия. Тя отразява реален отрязък от последната една година от живота на Васко – Христо Русев пътува с него и успява да направи уникални бекстейдж кадри от негови концерти през 2020-а в Лондон, Валенсия, Токио и София. Сам Васко в интервю пред Краси Генова за септемврийския брой на сп. “Eva” по повод юбилея си разказва за книгата, че с Христо Русев са направили почти исторически проект, като се има предвид бедния концертен живот в момента.

„Пътуването ни до Лондон, Валенсия, Токио и още десетки български градове, запечатало концертите от една нестандартна гледна точка, и особено реакцията на пълните зали – всичко това сега ми се струва като от друга епоха, а беше само миналия ноември…“

Преобладаващите черно-бели кадри във „Васко Василев – зад сцена“ са стилно подбрани и изящно подредени от самия 26-годишен Христо Русев, който печели както международни награди за фотография, сътрудничество с издания като Time и National Geographic, а и сърцето на виртуозния цигулар. Това пътуване по света с Васко е сбъдната мечта за младия пловдивчанин, който е почитател на музиката му от години. Така двамата впускат в свои четири годишни времена, отразявайки четирите най-любими дестинации на цигуларя. За всяка от тях ще прочетете как я възприема Васко и какво впечатлява Христо. В края на начинанието им фотографът споделя:

„Пътуването ми в България с Васко Василев беше едно незабравимо 15-дневно приключение. Беше като качване в онези скоростни влакчета в увеселителните паркове – страхотни моменти, живот на бързи обороти, много адреналин и интересни предизвикателства, с които да ценя още повече постигнатото. (…) Снимката, която е на корицата на този прекрасен албум, се появи чак на десетия ден в Асеновград. Трудно се поддържа това темпо – да работиш винаги на 100 процента, да задържиш фокуса върху работата и нищо друго, но пък смятам, че това е начинът да се постигнат високи резултати. Сега, след като турнето отдавна приключи, се питам – ами ако имах още пет дни, дали нямаше да успея да надскоча себе си, да развия уменията си, да направя още по-хубави кадри?“

На 14 октомври рожденикът ще отбележи юбилея си с концерт в столичния клуб JOY station и ще празнува с публиката си. Личен, сърцат, изпълнен с музика за и от душата ще бъде този концерт, споделят от организаторите. Това ще бъде и единственият му концерт в България за тази година заради рестрикциите за Ковид-19. „Концертът ми в JOY Station е колкото импровизиран саундтрак към тази книга, толкова и начин да кажа „Благодаря!“ на моята публика“, споделя Васко. На импровизирана премиера на книгата след концерта желаещите от публиката ще могат да закупят албума и да получат личен личен автограф.

Васко Василев е един от героите в новата филмова поредица на журналиста Георги Тошев „Децата на Другата България“, която вече се излъчва по bTV. На 10 октомври от 12,30 ч. зрителите могат да гледат филма „Светът на Васко Василев“, като съавтор отново е Христо Русев. Проследява се пътят на музиканта от детските години, когато напуска България на 9, за да учи в Москва; става лауреат на трите най-престижни международни конкурса за цигулка, премества се да живее в Лондон, за да учи в Кралския музикален колеж. През годините работи с музиканти от ранга на Пласидо Доминго, Валери Гергиев, Лучано Павароти, Стинг, Рони Ууд от „Ролинг Стоунс”, Зукеро, Лили Иванова, Ванеса Мей, Пако Пеня, Ирейжър.

• Поради наложителна промяна в плановете на Васко Василев и промяна на полет, предварително обявената среща с автограф в книжарница Книгомания на 15 октомври се отменя!

От екипа на Васко Василев и Книгомания обещават да осъществят събитието при първа възможност и посещение на Васко в България.

* * *

Откъс от „Васко Василев – зад сцена“:

Когато разбрах за идеята на Христо за този проект, веднага се съгласих. Винаги съм подхождал с голямо любопитство към всичко, което допринася да изразя благодарността си към живота, който имам, и към възможността да споделям толкова много обич чрез музиката.

Когато се запознахме с Христо, той дойде да прави репортажни снимки на един от концертите ми. Мисля, че беше още ученик в Свиленград. Оттогава аз изнесох доста концерти, той направи много снимки, а и мисля, че завърши и училище най-после. :)

Да му се доверя да направим този фотоалбум е едно от най-верните решения, които съм вземал. Харесвам всеки кадър в него, защото е автентичен и много достоверен поглед не просто към работата ми, а и към същността ми. Финалната селекция е истинска моментна снимка на година от живота ми. И съм щастлив и благодарен, че е точно такъв, какъвто го е уловил и разказал Христо.

Да пътувам в различни страни, да работя с различни музиканти, да свиря в различни жанрове, да срещам и нова, и непозната публика – това е смисълът на моя живот.

Да мога да чувствам с всичките си сетива – да видя, да чуя, да опитам на вкус и мирис и да докосна.

Васко Василев

За пръв се срещнах с Васко и неговата музика през 2005 година. Помня, че бях в пети клас. Да си призная, никога не съм бил особено запален по ходенето на училище. От малък исках да съм като възрастните, да имам работа, да живея „истинския живот“, смятах прекараните часове в училище за изгубено време. Затова постоянно бях с баща ми, където и да ходеше той по работа, аз бях до него.

В един такъв „изгубен“ ден се върнах от училище и помня, че се чувствах обезкуражен, изгубен, тъжен – нищо, което правех, нямаше смисъл. Спасението беше компютърът, интернет и музиката. Ключовата дума за търсене беше „violin” – майка ми е меломан и макар тогава да се виждахме рядко, още от малък беше посяла в мен любовта към хубавата музика. В един момент от слушалките започна да струи различна музика. Изпълнителят се оказа Васко Василев. Не бях чувал за него, но името подсказваше, че е българин, което събуди любопитството ми и започнах да го слушам редовно. Усещах го близък.

Така спасението от трудните дни вече беше компютърът, интернет и музиката на Васко Василев. Тук може би е добре да ви разкажа малко повече за себе си. Син съм на разведени родители и от малък живеех при бабите ми (Бог да ги прости!) и дядовците ми. Те ме отгледаха и се опитаха да направят човек от мен. Дядо ми обича да се шегува: „Диване беше и диване си остана, само годините ти повече“. Така си е. Но пък имах и трудни задачи – имах ролята на пощальон в нашето семейство. Пренасях всякакви мнения, идеи и предложения от едната страна за другата – от майка ми за баща ми и обратно. Често имах и по-тежки пратки – минискандали, искания, опровержения. В същото време се опитвах да стана добър в нещо, за да не отнасям само критики, а и да компенсирам абсолютното ми безразличие към ученето. Пробвах силите си във футбола. Беше ми много интересно, опитвах се да вложа всичко от себе си, но все оставах на резервната скамейка. Сигурно не помагаше и това, че бях, да го кажем, пухкав. Така си минаваха годините и дойде 2009 година – преломна за моето 14-годишно Аз.

Тогава грабнах фотоапарата и малко по малко замених страстта към футбола със снимане. Започнах да работя към местния вестник в Свиленград „Старият мост“ още докато бях в училище и това ме караше да се чувствам пораснал, бях намерил изход. Музиката на Васко вече беше неизменна част от моето ежедневие. По това време разбрах, че той е признат в чужбина, че е концертмайстор на Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, че пътува по целия свят, дори в Япония. Япония! Размечтах се как ще стана страхотен фотограф и ще пътувам с него по света. Нямах представа как може да се случи това, но не се фокусирах върху тези детайли. Просто го исках много силно. Знаех също, че не искам само да му направя лъскави снимки, каквито съм виждал от кориците на списанията.

Мечтата ми беше да съм толкова добър, че да остана незабелязан, да документирам живота му, както фотографите на National Geographic запечатват редки видове птици например. В този период вече бях изцяло потопен във фотожурналистиката. Учителите ми знаеха, че ако нещо се случи в града или в областта, аз ще стана от чина и ще отида да работя, позволяваха ми го, защото бяха разбрали, че това е моят начин да развия потенциала си. Аз вярвам в съдбата и вярвам, че това мое желание в продължение на години е довело до случайните ми срещи с Петя и с Васко.

Щастлив съм и че тази книга се случи естествено. Аз бях себе си, следвах това, което ми казваше сърцето, а те най-неочаквано харесаха работата ми. Благодарен съм на съдбата, че ми направи този подарък – Васко Василев да ме допусне до личното си пространство, да ми се довери и да ми позволи да покажа живота му зад кадър. Живот, изпълнен с чувства на радост и тревога, с мисли за бъдещи проекти, адски много труд, недоспиване, срещи с хора, забава... Живот като моя и като твоя живот, читателю. Но и толкова различен. Осъзнат живот. Това научих от Васко, че където и да си, трябва да си там на 100 процента. Каквото и да правиш. Дали ще свири в „Ковънт Гардън“ пред изискана публика или в крайните квартали в някой испански град за възрастна жена и нейното куче – Васко се раздава на 100 процента. Така че, благодаря ти, Васко!

Христо Русев