Христо Карастоянов на 70, "Кукувича прежда" на 30

◊ ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ НА 70, "КУКУВИЧА ПРЕЖДА" НА 30

• Христо Карастоянов – разказвач на февруари в Столична библиотека

Поканата на Столична библиотека гласи: "Един от големите съвременни български писатели навършва 70 години и на 21 февруари 2020 г. (петък) от 18:30 ч., точно вечерта преди рождения си ден, ще бъде гост в поредицата „Разказвач на месеца“ в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4). За него ще говори сладкодумецът Владимир Янев, литературен критик и историк, есеист, поет и белетрист, дългогодишен преподавател в Пловдивския университет, който през януари също отпразнува седемдесетгодишния си юбилей. Ако искате да пиете словото на Христо Карастоянов направо от извора, да си купите негови книги с отстъпка и да го поздравите за юбилея му – заповядайте!

• На 26 февруари 2020 г., сряда, от 18 часа в "Безистена"  ще се състои творческа среща с Христо Карастоянов, организирана от Община Ямбол, ИК "Жанет 45", Дружество на писателите - Ямбол и с любезното домакинство на Културен център "Безистена".

Със специалното участие на издателката Божана Апостолова.

Книгата  „Кукувича прежда” от Христо Карастоянов ще бъде представена от Красимир Лозанов, редактор на изданието.

„Кукувича прежда” включва три романа – „Перпетуум мобиле, „Кукувича прежда“ и „Сбъркана хроника“, които се четат като трилогия, доколкото са обединени от обща хронология (1923-1924-1925 г.), общо място и герои, от обща атмосфера.

Прочетете думите на Христо Карастоянов тук: https://books.janet45.com/covers/bg1459/KukuvichaPrezhdaUvod.pdf

◊ ЗА АВТОРА

Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол. Завършил е Пловдивския университет, специалност „Български език и литература“. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”, отличен с награда на празниците за дебютна литература „Южна пролет” в Хасково (1982). Романът му „Аутопия: другият път към ада” е сред петте нови български романа, номинирани в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на Съюза на българските писатели за документалистика (за „Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. През 2012 година в берлинското издателство „Дитрих” излиза трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Büchern, Dittrich Verlag GmbH), а през декември същата година романът „Името” му донася и наградата „Хеликон”. Същата награда печели и романът му „Една и съща нощ” (2014), по мотиви от който беше създаден спектакълът „Гео” в Народния театър „Иван Вазов”, с режисьор Иван Добчев. „Една и съща нощ” спечели и наградата „Дъбът на Пенчо” за 2014 година, а също и националната литературна награда „Елиас Канети”, 2015. През 2018 година книгата беше публикувана в САЩ в превод на Изидора Анжел (The Same Night Awaits Us All, Open Letter Books, University of Rochester, 2018)

Текстове на Карастоянов са включвани в различни антологии у нас и в чужбина. По негови разкази е заснет игралният филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков. Известен е и като публицист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания. Женен, има син и внуци. Живее в Ямбол.

◊ ЗА КНИГАТА

„Ироничен, мнимо несериозен, сладкодумният Христо Карастоянов разказва зловещи истории, сътворяващи се в едно, инак погледнато, идилично градче: гарнизонният духов оркестър си свири в градската градина, а зад тезгяха в сумрачната и миризлива аптека наднича младо момиче.

Другото е барут, кръвнина и... гилотини!”

~ Рашко Сугарев в книжка 6 на списание „Пламък”, 1985 година

„Любов и тайна измяна, безсмислено предизвикателство към смъртта, антимонархически и промонархически пристрастия се преплитат в напрегнатата и интересна фабула на повестта. Опрян на основното проучване на епохата, авторът пресъздава документалната автентичност с един непринуден разговорен стил, благодарение на който читателят съпреживява събитията.”

~ Христиана Василева, вестник „АБВ”, 4 август 1987

„Кукувича прежда”, чието действие се разиграва през 20-те години, но се появява също и Джон Ленън, напомня за „Бесове” на Достоевски: с анархисти и атентати, с кинотеатри и цепелини и с един синтез между повествователните техники на модерната литература и балканското разказваческо изкуство. Арена на събитията е българската провинция: в столицата животът само се симулира, а в провинцията се изстрадва.”

~ „Анархисти & цепелини на Балканите”, Berliner Zeitumg, Nummer 16-19, 20 Januar 2013