Марко Ганчев – поет на март в Столична библиотека

◊ ПОКАНА

Поет на месеца в Столична библиотека през март ще бъде писателят сатирик Марко Ганчев.

На 27 март, сряда, от 18.30 ч. в Литературния клуб на библиотеката ще бъде представена новата му книга със сатирични поеми „Кота нула” (ИК „Стършел”, илюстрации Ивайло Нинов).

Книгата и авторът ще бъдат представени от писателите Георги Мишев и Марин Георгиев, както и от редколегията на в. „Стършел”. Входът е свободен!

Марко Ганчев е поет, преводач, есеист, детски писател. Роден е през 1932 г. в с. Марча, сега квартал на гр. Дряново, в семейството на железничар. Племенник е на писателя Марко Марчевски. Завършва гимназия в родния си град, а в Софийския университет – Българска филология.

Автор е на повече от петдесет книги. Започва да пише от малък – първото си стихотворение отпечатва на десетгодишна възраст през 1942 г. в столично издание за деца. Първата му стихосбирка – „Семената зреят“ – излиза през 1957 г., последвана наскоро от нови. Книгата му „Бягащо дърво“ (1969) е заклеймена като идейно погрешна в печат и медии, от което следват административни наказания за автор и редактор (Андрей Германов). В периоди на размразяване, въпреки последователната им критичност, негови книги са награждавани от Съюза на писателите, на преводачите, от Министерството на образованието и др.

Търсещ винаги истината и непризнаващ „правилните” идеологически линии, Марко Ганчев е единственият писател, който при социализма е изключен от БКП, а при демокрацията от СДС. Чувството му за хумор обаче остава включено и до днес за радост на многобройните му читатели.

През 1971 г. е изключен от БКП заедно с Валери Петров, Христо Ганев и Гочо Гочев заради отказ да подкрепят резолюция на писателско събрание срещу награждаването на Александър Солженицин с Нобелова награда. През 1988 г. е сред основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. От м. септември 1989 г. чете по радио „Свободна Европа“ всяка седмица серията си „Есета на прощаване с тоталитарната система“. През декември 1989 г. е избран за главен редактор на в. „Литературен фронт“, като скоро го преименува на „Литературен форум“.

Депутат е във Великото народно събрание, където гласува за сегашната Конституция, поради което бива изключен пък от СДС. Назначен е за пръв български посланик в новата държава Беларус, която длъжност изпълнява в продължение на пет години до пенсионирането си. Сега е писател на свободна практика. Носител е на орден „Стара планина“ първа степен за изключителни заслуги към българската култура.