Изкуството на анимацията и театърът на жестокостта

◊ СЪБИТИЕТО

Представяне и разговор за изкуството на анимацията и неговите проявления.

С участието на Калоян Праматаров.

Срещата ще се състои на 03.08.2018 г., петък, от 19:00 часа в "Хралупата. Бутик за думи, образи и смисъл", гр. София, ул. "Стефан Караджа" 22.

Какво е анимацията? Въплъщение на живот, изтъкан от движещи се образи. Безкраен паралелен свят. Абстракция. Модернистично, авангардно изкуство, отличаващо се с условност, метафоричност и субективност, осигуряващо връзката между действителността и несъзнаваното - сънищата, спомените, страховете, приказките, митовете, фантазиите.

От ловните сцени в палеолитните пещери до митологичните сюжети върху стените на старогръцките керамични съдове, от античния китайски Театър на сенките и миниатюрите в средновековните кодекси, до изображенията върху диапозитивите на Lanterna Magica, набрала популярност в западноевропейските салони в периода ΧVIII-ΧΙΧ в., исконното човешко желание да бъде пресъздадено движението на образите извървява дълъг път, преди революционното откритие на Кинематографа през 1892 година. Пренасянето на анимацията върху кинолентата води до появата на неограничена сюжетна вселена, зависима от прилаганата от отделните автори техника и материали: изрезки, колаж, стробоскоп, рисунка върху хартия, комбинирани кадри, пластелин, кукли, компютърна анимация и др.

С безсловесността на своя разказ, със синестeзията на движение, музика и образ, със своята способност да предават необозримото и метафизичното по абстрактен, зрелищен и хипнотичен начин не представляват ли постиженията на анимационното изкуство от втората половина на ΧΧ в. именно онзи Театър на жестокостта, за който копнее и пише френският поет Антонен Арто през 30-те години на ΧΧ в.? Струва си да помислим за това.

Калоян Праматаров

“Преплитането на образи и движения ще приключи чрез тайни съглашения на предмети, безмълвия, възгласи и ритми със създаването на истински физически език, основан върху знаци, а не върху думи...

... Защото тези ефективни видения на чудовища, този разпус на герои и богове, тези пластични проявления на сили, тези взривни намеси на поезия и хумор, натоварени да дезорганизират и разпръснат привидностите съобразно анархичния принцип, аналогичен на всяка истинска поезия, ще обладаят истинската си магия единствено в атмосферата на хипнотично внушение, където духът е досегнат чрез пряко въздействие върху сетивата...

... И както не ще има прекъсване и незаето място в пространството, така не ще има прекъсване и празно място в духа, или сетивността на зрителя. Което ще рече, че вече не ще откриваме отчетлив прорез, нарушение на непрекъснатостта между живота и театъра. И онзи, който е виждал заснемането дори на най-кратката филмова сцена, ще разбере точно какво искаме да кажем.“

Антонен Арто, из „Театърът и неговия двойник“.