Евгений Попов гостува в България

◊ СЪБИТИЕТО

От 28 септември до 7 октомври 2006 г. на посещение в България ще бъде световноизвестният руски сатирик Евгений Попов, организатор и вдъхновител – с Василий Аксьонов и Виктор Ерофеев – на скандалния алманах “Метропол”.

Заедно с него пристига и съпругата му Светлана Василиева, една от водещите фигури на днешната “нова женска проза” в Русия.

Знаменитата двойка идва у нас по покана на Божана Апостолова, директор на Издателска къща “Жанет-45”, и Георги Борисов, директор на издателство “Факел експрес” и главен редактор на сп. “Факел”.

Повод за пристигането на Евгeний Попов е излезлият му наскоро на български сборник с разкази “Веселие по руски”. Книгата е част от библиотечната поредица “Нова проза”, съвместен проект на двете издателства.

Напомняме, че по покана на двете издателства вече гостуваха двама автори от поредицата “Нова проза” – автора на широкопопулярната у нас “Енциклопедия на руската душа” Виктор Ерофеев (през октомври 2005) и именитият му колега Анатолий Корольов (през юни тази година).

◊ ПРОГРАМА

28 септември (четвъртък)

11.00 – Пристигане на аерогара София

Пресконференция на аерогарата - ВИП зала

18.00 ч. – София, галерия “Академия” (Национална художествена академия, ул. “Шипка” № 1)

18.30 – Бургас, книжарница “Хеликон”

18.30 - Пловдив, Балабанова къща

◊ ЕВГЕНИЙ ПОПОВ

Ев­ге­ний По­пов е роден на 5 януари 1946 г. в Крас­но­ярск, Сибир. През 1968 г. завършва Московския геологопроучвателен институт. До 1975 г. участва в многобройни геоложки експедиции по територията на бившия СССР и в Сибир, където се запознава с Йосиф Бродски. След смъртта на майка си през 1975 г. напуска Красноярск и геологията и се установява в Москва.

От 1971 г. публикува в централния печат. Името му нашумява през 1976 г., когато Василий Шукшин го представя с цикъл негови разкази в “Новый мир” и обявява за една от надеждите на новата руска литература, предричайки нелеката му литературна съдба.

Година след приемането му през 1978-а в Съюза на съветските писатели Попов е изключен от него заради подготовката и участието си в публикувания на Запад и в САЩ ръкописен литературен алманах “Метропол”. В знак на протест срещу изключването му Съюза напускат В. Аксьонов, С. Липкин, И. Лиснянская.

Забранено е отпечатването на произведенията му.
През май 1980 г. учредява неофициалния московски “Клуб на белетристите”, организира издаването в САЩ на алманаха “Каталог” и става редовен клиент на КГБ, тормозен с непрестанни обиски и “прокурорски предупреждения”.

До издаването на сборника разкази “Веселие по руски” в САЩ (изд. “Ардис”, 1981, послеслов В. Аксьонов, Вл. Максимов) написва – без да видят бял свят – над 200 разказа и 12 пиеси. (За първи път “Веселие по руски” излиза в Русия едва през 2002 г.)

След тези събития в родината си публикува едва през 1986 г. в сп. “Юность”. Оттогава до днес активно сътрудничи на руските литературни списания и алманаси “Новый мир”, “Знамя”, “Октябрь”, “Дружба народов”, “Вестник Европы”, “Вестник новой литературы”, “Континент” “Волга”, “Весть”, “Согласие”, “День и ночь”.

Автор е на множество сборници с разкази, повести и романи, най-нашумелите сред които са “Невероломна обич аз очаквам” (1989), “Душата на патриота” (1989), “Прек­рас­ността на живота. Роман с вестник” (1990), “Самолет за Кьолн” (1991), “Истинската история на “зе­лените музи­кан­ти” (1999), “В навечерието на навечерието” (2001), “Майстор Хаос” (2002).

През 2004 г. московското издателство “Грейта” пусна от печат неговия първи, неиздаван досега сборник разкази “Плешивото момче” (1973) с послеслов от В. Шукшин. Миналата година излезе последната му книга “Опера за един грош” (изд. “Вагриус”).

Лауреат е на редица престижни литературни награди. Книгите му са преведени на почти всички европейски езици, на японски, китайски и др.

Е. Попов е вицепрезидент на руския ПЕН-център и съпредседател на Съюза на руските писатели. Председател е на журито за наградата за автори до 25 години “Дебют”, член на редколегиите на списанията “Вестник Европы” и “День и ночь”. Бил е член е на редакционния съвет на списанията “Дружба народов”, “Вестник новой литературы”, “Соло”, на журито за най-престижната руска литературна награда “Букер” (1996), специален наблюдател на в. “Столичная газета” (2003-2004) и на Правозащитния център “Справедливост”.

◊ СВЕТЛАНА ВАСИЛИЕВА

Светлана Василиева е родена на 25 август 1950 г. в Москва. Прекарва детството си в Аржентина, където баща й е дипломат. Завършва Историко-филологическия факултет на Университета за дружба между народите “П. Лулумба” (1972) и защитава дисертация по изкуствознание в МХАТ (1980). Работи в школата-студия на МХАТ и в редакция “Театър и кино” на издателство “Советская энциклопедия” (1979-1988).

Публикува от 1972 г. – първоначално театрална и литературна критика, по-късно драма и проза. Активно сътрудничи на списанията “Октябрь”, “Знамя”, “Дружба народов”, “Золотой век”, “Вестник Европы”.

Писателския си дебют прави с три разказа в антологията “нова женска проза” “Не помнящая зла”, която излиза през 1990 г. с неин предговор.

Автор е на сборника с пиеси “Пир в Замоскворечье. Маленькие комедии о свойствах человеческого организма” (1991) и поетичната книга “Зима как искусство” (2004).

Първият й роман “Превосходные люди” (2004), фрагменти от който са публикувани в кн. 2 от тази година на сп. “ФАКЕЛ”, е номиниран за наградата “Букер”. “Мадам де Люкс” - вторият й роман от замислената трилогия “Вселенная соблазна” - е под печат в изд. “Вагриус”. Член е на Съюза на руските писатели.