Срещи

Започва цикъл от събития, посветени на революциите от 1917 и 1989

На 7, 8 и 9 ноември от 18:30 можете да посетите дебат и две лекции по темата в "Червената къща"

◊ ПОКАНА

Ноември е месецът, който остава с две ключови революции на ХХ век – болшевишката в Русия от 1917 и нежната в Чехословакия от 1989. Какво се случва с революциите и техните деца?

На 7, 8 и 9 ноември от 18:30 Центърът за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов” ви кани на две публични лекции и един дебат, които изследват темата.

Събитията са под надслов „Революциите и техните деца“ и са организирани от Червената къща в партньорство с Eвропейската мрежа на дебатните центрове Time to Talk с подкрепата на програма „Европа на гражданите“ на ЕС и Чешкия център – София. Входът за събитията е свободен.

Какво е наследството на болшевизма? Какво е мястото на октомврийската революция в днешна Русия на Путин? Какво е мястото на нежните революции в развитието на страните от Източна Европа като част от Европейския съюз? Това са само някои от отправните точки на големия дебат за революциите, контрареволюциите, консервативните революции и постмодерните революции във вечната почуда – какво е прогрес?

На 7, 8 и 9 ноември ще можете да присъствате на дебат с участието на български културолози, историци , политолози и др., на лекция на изкуствоведа Яра Бубнова за това как революцията от 1917 повлиява образността, както и на лекция на чешкия политически философ Павел Барша, който ще представи два прочита на съвременната криза в Централна Европа. Пълната програма на събитията и подробности за тях и участниците ще намерите по-долу.

Резервации: можете да резервирате място на тел. 02/988 8188, 0885 828 532 и e-mail office@redhouse-sofia.org всеки работен ден от 9:00 до 18:00. Резервациите важат до 15 минути преди началото на събитието.


◊ ПРОГРАМА

Революционни наследства: 1917 и 1989

Дeбат
7 ноември | 18:30 | Червена зала | БГ | Вход свободен

В дебата ще участват Валентина Георгиева, доц. д-р Александър Сивилов, Станимир Панайотов, Евгений Дайнов и Петко Ковачев. Модератор ще бъде Ирина Недева.

Краткият двадесети век, една епоха на идеологически противопоставяния, започна през ноември 1917 и свърши през ноември 1989. По какво си приличат и по какво се различават революционните процеси, обрамчили „краткия“ ХХ век?  Идеята за обществен прогрес на Октомврийската революция или революционния терор, наложен в Русия, а впоследствие и в цяла Източна Европа, резонират със съвременното ни възприятие на идеологическото наследство на ХХ век? Доколко идеите на Октомврийската революция за нов човек и ново справедливо общество, за промяна на нравите и некапиталистически прогрес, намират своето продължение в съвременни визии за възможното по-справедливо устройството на постиндустриалното общество

За участниците:

Валентина Георгиева е преподавател в катедрата по „История и теория на културата" в СУ „Св. Климент Охридски", доктор по социология от Университета „Лавал" (Канада). Заниманията й са в областта на младежките култури и социални движения, изследванията на популярната култура, политическата антропология. Автор е на редица статии и студии в специализирани академични издания, както и на популярни публикации в електронните списания „Семинар-БГ" и dВерсия.

Доц. д-р Александър Сивилов е историк. Преподава история на СССР и международни отношения в Софийския Университет „Св. Климент Охридски". Специализирал е в Историческия факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов", в департамента по политически науки на Университета „Лойола" в Чикаго, САЩ, и в департамента по политология на Университета „Мейджи" в Токио, Япония. Изследва връзките на Русия и СССР с Латинска Америка и Източна Азия. Има специален интерес към радикалната левица в периода от 1917 г. до края на Студената война.

Станимир Панайотов е докторант по сравнителни джендър изследвания в Централноевропейски университет, Будапеща. Работи в пресечностите между феминистка философия, не-философия, неоплатонизъм и нов/спекулативен реализъм. Съорганизатор и съдиректор е на София куиър форум (2012 до момента), както и на Лятното училище по сексуалности, култури и политики (Скопие/Белград, 2012-2017).

Евгений Дайнов е професор по политически науки, коментатор, китарист в блуз-рок група и активист от времената на Нежната революция до зелените протести днес. Завършил е модерна история и руски език в Университета „Оксфорд". Има множество книги, научни публикации и книги с къси разкази. Участвал е в множество книги, посветени на гражданското общество, развитието на общностите, политиките, публичната администрация, реформата и интеграцията на малцинствата. Той е страстен активист на свободата и самоуправлението. Преподава политическа философия и социални практики в Нов български университет. Често участва като свидетел в различни формати на парламентарни изслушвания.

Петко Ковачев е участник в първите протести на Екогласност в края на 80-е години, активен участник е в процесите от 1989 година до най-продължителния всекидневен атгиправителствен протест #ДАНСwithme през 2013-2014. Част е от партия „Зелените" при създаването й, а днес – от Института за зелена политика. Координатор е по темата енергетика на CEE Bankwatch Network за България (1997-2006). Работил е по проекти, свързани с алтернативните сценарии за енергийно развитие на България, бъдещето на атомната енергетика, финансирането на енергийната ефективност и ВЕИ от международните финансови иснтитуции. Правил е анализи на всички енергийни стратегии на България от 1996 до сега.


• Революции
и Авангард: визуални бележки в полето на Великата и Проклетата Октомврийска революция

Публична лекция на Яра Бубнова
8 ноември | 18:30 | Червена зала | БГ | Вход свободен

Радикалните утопии са немислими без социално, политическо, но и артистично въображение. Как революцията от 1917 повлиява образността? Променят ли дистанциите във времето, новите оценки, политическите анализи и историческите подробности начина, по който „виждаме“ самото историческо събитие? Как иконофилията и иконоклазма в най-новата ни история, могат да бъдат разчетени през въпроса как образът влияе на представата ни за революцията? Как борбата с „образите“ променя или не успява да промени историческите представи? И какво е отражението на революциите върху изкуството?

За лектора:

Яра Бубнова е изкуствовед, един от създателите на Института за съвременно изкуство и куратор на водещи арт проекти в областта на съвременното изкуство. Доктор е на науките по История на съвременното изкуство от Руската художествена академия. Завършила е департамента по История на изкуството, теория и критика в Московския държавен университет МГУ и е специализирала Арт политики и управление в City University, London, в Ню Йорк и др.


• Краят
на постреволюционната утопия. Централноевропейска гледна точка

Публична лекция на Павел Барша
9 ноември | 18:30 | Червена зала | англ., бг превод | Вход свободен

Има два прочита на съвременната криза в Централна Европа. Според единия от тях, различни отрицателни явления като корупцията, ксенофобията и възхода на популизма могат да бъдат видени като манифестации на проваления изход от комунизма към обетованата земя на либералната демокрация. Според втория, ние вече сме стигнали до желаната дестинация. Кризата на нашия регион и на нашите страни (така наречените „Вишеградски страни“) е част от кризата на самата обетована земя. Следователно задачата ни вече не е да се справяме с останките от комунизма, а по-скоро с реалността на капитализма. Богът, който ни провали не са революционните утопии, които определиха дневния ред и параметрите на един твърде къс ХХ век (1914-1968), а постреволюционната утопия, която възниква след техния крах в дългото десетилетие на 1970-те. Възникналата в Централна Европа „последна утопия“ (по Samuel Moyn) се асоциира с идеите на независими интелектуалци като Адам Михник, Вацлав Хавел или Дьорд Конрад. Провалът на тази утопия ни призовава да преосмислим критически дисидентското наследство на 70-те и 80-те години на ХХ век.

За лектора:

Павел Барша (р.1960) преподава политическа философия в Карловия университет в Прага. В момента е гост-изследовател в Института за изследвания върху човека във Виена. През 80-те години на ХХ век е част от движенията в чешкото гражданско общество, които отправяха предизвикателства и спомогнаха за отхвърлянето на комунистическия режим. Неговите критики към някои от тези движения, следователно, са критики отвътре.

 

Автор: Организаторите
07.11.2017 г. 14:40
Посетено: 666
Етикети: Яра Бубнова, дебат, лекции, Чешки център, Център за култура и дебат Червената къща, Павел Барша, Революциите и техните деца
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/26607-zapochva-tsikal-ot-sabitiya-posveteni-na-revolyutsiite-ot-1917-i-1989