Паметна вечер за Димчо Дебелянов във Велико Търново

На 28 март 2016 г. в старата българска столица бе открита уникална изложба, посветена на поета Димчо Дебелянов, роден на тази дата преди 129 години в Копривщица.

С изложбата и с проведената на другия ден – 29 март, в голямата читателска зала на Регионалната библиотека "П. Р. Славейков" среща-разговор за живота и творчеството на поета започнаха националните прояви по повод стогодишнината от неговата гибел на 2 октомври 1916 г.

Във фоайето пред читалнята бе експонирана изложба, подготвена специално за проявата от Дирекция на музеите в Копривщица и от къща-музей "Димчо Дебелянов" начело с неговия уредник Дойчо Иванов. Една от снимките показва Димчо Дебелянов по време на екскурзия във Велико Търново през 1906 година, само десет години преди гибелта му.

В един кът на самата читалня бяха изложени повече от 30 оригинални писма, пощенски картички и документи на Димчо Дебелянов, които акад. Иван Радев от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" е получил като дарение от 91-годишна софиянка, сродница на Тихомир Геров - един от най-ревностните изследователи на живота и делото на Димчо Дебелянов. Освен тях, посетителите можаха да видят оригиналния машинописен текст на Тихомир-Геровата книга "В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов" - може би най-достоверният документален разказ за този период от живота на гениалния поет.

Безценният архив се показва за пръв път пред публика. С други думи, както е модерно да се казва днес, това бе неговата световна премиера и е чест за великотърновци, че тя се състоя в старопрестолния град. Както и това, че стартът на националната програма от прояви, посветени на Дебелянов, бе даден в Търновград.

Колекцията сдържа седем писма на Дебелянов до сестра му Мария Григорова и пет до любимата му Иванка Дерменджийска, а също и кореспонденция между Дебелянов и  неговите приятели Димитър Подвързачов и Николай Лилиев. Три от представените писма Дебелянов пише и изпраща до... себе си, преди да потегли от София за Ихтиман.

И все пак защо Търново?

Защото, както сподели по време на срещата-разговор на другия ден - 29 март, акад. Иван Радев, в началото на 20. век българската интелигенция започва да приема старата българска столица като малък Йерусалим, пълен със свети за българщината места. Посещението на Дебелянов през 1906 г. с приятели интелектуалци в Търново е показателно в тази връзка.

Друго основание е, че през 1938 г. в Търново се провежда Третият конгрес на Съюза на провинциалните писатели, чийто втори ден е посветен на живота и творчеството на Димчо Дебелянов, което е ясен знак за утвърденото му име на голям поет. Освен това в списъка на Димчовите другари фигурирало името на търновчанина Методи Стоянов, който е най-близо до поета през последните месеци от живота му. Двамата служат в една рота, убити са в един и същи ден и са погребани редом един до друг в двора на българската църква "Успение Богородично" в Демир Хисар.

В срещата-разговор на 29 март 2016 г. участваха, освен акад. Иван Радев, уредникът на къща-музей "Димчо Дебелянов" в Копривщица Дойчо Иванов, бившият уредник на музея Славимир Генчев, Георги Киров - първи носител на Националната награда за поезия "Димчо Дебелянов", и бизнесменът и дарител Любен Стоичков. Водеща бе служителката в библиотеката Ваня Йорданова.

Пред многобройна публика от ученици и студенти акад. Радев и гостите от Копривщица разказаха интересни и малко известни факти за живота и творчеството на Дебелянов, звучаха стихове и песни от и за поета, задаваха се спонтанно възникнали въпроси.

Представен бе и сборник с доклади и материали от научната конференция, проведена преди няколко години във Велико Търново в същата зала на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ и посветена на 125-годишнината от рождението на Димчо Дебелянов.