Срещи

Елена Алекова в Кърджали преди Великден

Аз и светлината сме едно или далече зад надеждата и самотата

Може би няма по-подходяща съвременна българска поезия, която да звучи в навечерието на Възкресение Христово, от тази на Елена Алекова. Навсякъде в лиричните й книги (“И не каза никой защо”, “Преди камбаните да отзвънят”, “Прозрения”, “Нещо повече”) се оглежда чувствителността и благородството на духовното извисяване. И то в поетично виждане, изпълнено с много смиреност, зрялост и възвишено просветление. Това болезнено парещо лирично откровение търси спасение за разпятията в човешката душа от безумните миражи на живота ни. Търси нови сърдечни пространства, в които да се разлее новоотприщеното лудо вино на духа ни. За да стигне до Пасхалното изригване – изгряване на слънцето в душите ни. И не може да не се стигне до там след многото къси съединения и земетресения в апалиптичното ни битие. Защото дори и “смъртта е път навътре”. Защото “няма път навън” и защото дори в очите на болката има безумна красота. И защото това ново познание се простира “далече зад надеждата и самотата”. Там, където душата дълго е очаквала да пристигне. В дома на любовта. Един път все по-навътре. В един поглед, който взривява времето в утробата. В една молитва на вечното очакване, в която звънят копнежни благовестия и духовното ни слънце дочаква своето нетърпеливо и настойчиво взривяване. В една “бездна от глухарчета”. В мига на огнената целувка. И в светулченото докосване на влюбения взор. Пълзящо по жилите като звън. И като внезапно втурване на напъпила и разпукана в радост пролет. С вкус на слънце и с аромат на “слънчев дъждопой”. Възвестен от сърцето като един така сладостен стих и крехък полъх. Безбрежен и неуловим като дихание. Като лумнала благодат. Като бликнала потайна нежност. Едно влизане в образа на подобието, намерило своя Творец. И в състоянието, в което “аз и светлината сме едно”, както го усеща Елена Алекова. В което светлото у нас се изразява чрез съприобщение, самопроникване и саморазкриване. И като “взрив на самата смърт” в светлина. Като едно връщане на душата към нейната памет за отвъдното предзнание и предусет за вечност и за ридаещия от щастие вик “Возкресе Христос!” За шеметното тайнство на неистовата светлина – Пасхата.

Автор: Лияна Фероли
19.04.2006 г. 12:54
Посетено: 738
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/2101-elena-alekova-v-kardzhali-predi-velikden