Срещи
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Край на литературата или литература без край
Среща-разговор с Владимир Шумелов
◊ ПОКАНА
Бургаска писателска общност
Ви кани на
Среща-разговор
с писателя и критика Владимир Шумелов
под наслов:
Край на литературата или литература без край
За автора с акцент върху последните му книги „Лисица в кокошарника“, „Каквото дойде“ и „Pink Floyd“ ще говорят Атанас Радойнов, Роза Боянова, Милка Иванова и Иван Сухиванов
3 февруари, 2015 г., 18.00 ч.,
Културен център „Морско казино“ – Бургас,
Зала „Петя Дубарова“
◊ ЗА АВТОРА
Владимир Шумелов е роден на 20.10.1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи във В. Търново. От началото на 2013 г. е гл. експерт и координатор в Дирекция „Култура и туризъм“ на Община В. Търново.
Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели (от 1999 г.). От 2009 г. е в Управителния съвет на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново. След 1989 г. има многобройни публикации: белетристика, публицистика, есета, преводи, статии, рецензии, отзиви в научни издания за хуманитаристика и сборници; редактор на книги от различни жанрове, автор на предговори към тях; редактор на юбилейни вестници във В. Търново („Гайда“, „Земята на българите“, „Велико Търново“, „Независимост“), автор и редактор на статии за енциклопедии. Публикува многобройни критически статии и белетристични текстове в специализирани литературни сайтове в интернет. Главен редактор и редактор в различни културни издания: в. „Артфорум“ (1997–2002), алманах „Света гора“ (от 1997 г.), в. „Литературен бюлетин“ (2013) и др. Гост-редактор на специален български брой на френското списание за новелистика „Брев“ (Brèves, № 58, 1999). Негови текстове са публикувани на френски, английски, сръбски, македонски език.
През 2012 г. печели II награда в конкурса за къса проза на електронните списания „LiterNet“ (България) и „eRunsMagazine“ (Канада), през 2013 г. II награда в Националния конкурс за разказ на младежка тема на Община Варна, а през 2014 г. първа награда за проза в националния конкурс „Дървото на живота, посветен на Станка Пенчева (Стралджа).
Автор е на книгите с разкази и новели „Двойно“ („Елпис“, В. Търново, 1994; Голяма награда за дебютна прозаична книга „Южна пролет ’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ („ПАН-ВТ“, 1998; „Фабер“, 2003, В. Търново; Национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ („Фабер“, В. Търново, 2007), „Каквото дойде. Четири писма за любовта“ („Фабер“, В. Търново, 2014); на книгите с есеистични и литературнокритически текстове „Накърнимото“ („Жанет-45“, Пл., 2004), „Цветните спомени на греха“ („Фабер“, В. Търново, 2009), „Лисица в кокошарника (критически етюди върху книги и литературни градове)“ („Фабер“, В. Търново, 2013), „Pink Floyd (елипси)“ („Фабер“, В. Търново, 2013).
„Съществува – казва Калин Янакиев, – в глобален план съществува усещане за изчерпване на историята. Не в смисъл, че тя е катастрофирала, а в смисъл, че сме разочаровани от всички „проекти“, от „осъществяването“ на човечеството изобщо. Имаме чувството, че оттук-нататък животът ще продължава „и така нататък“. Какви са последиците за антропологията от това особено „историческо униние“? А за литературата?
21. век би могъл да смени интроспекцията на 20-тото столетие с аутроспекцията (и нейния предел – емпатията; Владимир Сабоурин в „Свещенотрезвото“ говори за един „аутроспективен поглед“ – „поглед навън вътре в интериорното пространство“).
Но кои в този случай да бъдат нашите източници на вдъхновения? И ще може ли съпреживяването да реши проблемите на човечеството (както смята философът Роман Кръзнарич)?
Мисля, че още сме разкрачени на междата между два века, две менталности. Пътуваме в тунел без светлини.
The End. This is the end…
Все пак да не забравяме – писането, както животът, е едно голямо фиаско, за което трябва да сме подготвени.
Владимир Шумелов
Автор:
Организаторите
Публикация:
27.01.2015 г. 16:05
Етикети:
Посетено:
1215
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/20719-kray-na-literaturata-ili-literatura-bez-kray