Срещи

Горящият човек: “Комуникативно страдание” и етика на образитe II

Публична лекция на д-р Марко Стаменкович (Университет в Гент, Белгия)

Горящият човек: “Комуникативно страдание” и етика на образитe II


◊ СЪБИТИЕТО

Публична лекция на д-р Марко Стаменкович на тема:

Горящият човек: “Комуникативно страдание” и етика на образитe II

Лекцията ще се проведе от 18:30 ч. на 19 декември 2014 в Съвременно пространство, ул. "Марко Балабанов" №23, гр. Варна

Организатори:
Нови леви перспективи, София
Маргарита Доровска, куратор, София
Сдружение ВИДЕОХОЛИКА, Варна
Фондация КРЕОКУЛТУРА, Варна

. Презентацията и последващата дискусия ще се проведат на английски език.

* * *

От социологическа гледна точка страданието може да бъде източник на власт по поне два значими начина: пренасяйки информация и пораждайки емоции. В този смисъл, както предлага британският социолог Майкъл Бигс, можем да говорим за “комуникативно страдание.” Теориите за протеста като “комуникативно страдание” различават смъртта за кауза от смъртта без кауза. Това оразличаване се конфронтира с нормативното (медицинско) гледище за самоубийството като патологична форма на страдание  (и по-точно “смъртта без кауза”, която обичайно се осъжда като резултат на “ментална болест”).

Изображенията на самозапалване като комуникативно страдание обаче ни дават друга перспектива. Макар и да е известно, че те оказват силно визуално и емоционално въздействие върху зрителя, нормативните дискурси върху самопричинената смърт рядко посвещават полагаемото внимание на онези нейни характеристики, които се основават на изображението.

И така, каква роля имат изображенията в явлението “протест чрез самозапалване”? Разговорът ни днес се фокусира именно на тази празнота. Опитвайки се да разбера емоционалната и политическата власт на визуалния запис на самопричинената смърт в съвременното общество, аз се спирам на най-известния исторически пример – фотография направена от Малкълм Браун на монах, който се самозапалва и изгаря до смърт през 1963 година в Сайгон в протест срещу подкрепяния от САЩ местен политически режим и крайната му антибудистка позиция.

Вземайки предвид по-скорошни случаи като опорни точки за критическо сравнение (като случаят на Мохамед Буазизи от 2010 година в Тунис), аз се фокусирам върху видимостта на смъртта в една такава стратегически поставена публична драма, при която човешкото страдание чрез саможертвено запалване се превръща във важен преносител на социални послания и емоционални импулси. Основното в този подход е потенциалът на “суицидния протест” да предизвика политическото статукво, мобилизирайки онези, ангажирани в обща борба срещу потисничеството, унижението и несправедливостта. Този потенциал се реализира щом “суицидното послание” е пренесено и получено от оцелелите/съмишлениците, които не просто изпитват емпатия към жертвата, но и вина за нейната смърт.

В разговора ще бъдат представени съществуващи изследвания по темата за протеста под формата на саможертва чрез самозапалване. Важно е да се отбележи, при все това, че са нужни по-нататъшни изследвания в областта на визуалната култура като цяло, за да се освети тази относително нова, макар и не винаги инструментално ефективна, политико-емоционална парадигма на нашето време.


Автор: Павлина Младенова
18.12.2014 г. 09:45
Посетено: 791
Етикети: Варна, публична лекция, Горящият човек: Комуникативно страдание и етика на образитe II, д-р Марко Стаменкович
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/20579-goryashtiyat-chovek-komunikativno-stradanie-i-etika-na-obrazite-ii