Срещи

В модула "Съвременно руско кино" среща с творчеството на Андрей Звягинцев

Кинолектория в отдел "Изкуство" на РБ "Пенчо Славейков" - Варна

В модула "Съвременно руско кино" среща с творчеството на Андрей Звягинцев


◊ СЪБИТИЕТО

В модула "Съвременно руско кино" среща с творчеството на Андрей Звягинцев
  
Руският режисьор Андрей Звягинцев се отличи с награда от Кан 2014 (съсценарист на Звягинцев е Олег Негин) за филма „Левитан”. Всички очакваха,че филмът му „Левитан” ще грабне „Златна палма”, но днес Кан е все по-често политика и стратегически отношения, отколкото реалистично отразяване на ситуацията в съвременното кино.
  
На 12 юли в обичайния час (10.00) отдел „Изкуство” на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” - Варна ще бъде домакин на кинолектория, посветена на интересния творчески път на руския режисьор. Публиката ще види откъси от филмите му „Завръщане”, „Изгнание”, новелата му, включена във филма „Ню Йорк, обичам те!” и ще концентрира вниманието си върху филма му „Елена” (2011). Модератор на събитието е театралният режисьор и критик Елица Матеева.
 

◊ ПОВЕЧЕ ЗА РЕЖИСЬОРА

Андрей Петрович Звягинцев е роден на 6 февруари 1964 г. в Новосибирск. През 1984 г. завършва Театралното училище в родния си град, а през 1990 г. завършва актьорско майсторство в ГИТИС. Като актьор играе предимно в независими театрални проекти, играе епизодични роли в няколко руски телевизионни сериали. През 2000 г. дебютира като режисьор в телевизията, но пълнометражната му първа творба „Завръщане” от 2003 г. му носи неочаквана слава - попада в официалната селекция на фестивала във Венеция и печели „Златен лъв”, филмът се отличава и с още една награда от същия форум: „CinemAvvenire” за най-добър филмов дебют. „Завръщане” е отличен с награда „Феликс”, връчена от Европейската киноакадемия в категория „Европейско откритие на годината”. Дебютният филм на Звягинцев е отличен с 28 награди, показван е в 73 страни. След дебютната сензация, Звягинцев реализира филма „Изгнание” от 2007 г. Последният се радва на ласкав прием от Международния фестивал в Москва - „Изгнание” се сдобива с награда на федерацията на руските киносалони, която определя филма за най-добър филм от руския киноафиш, а журито в Кан награждава актьора от филма Константин Лавроненко с приз за най-добра мъжка роля. Кинотворбата му „Елена” от 2011 г. се оценява високо, а отличията: Награда на журито в конкурсната програма „Особен поглед” - Кан, Гран при от фестивала в Гент, руската награда „Ника” в категория за най-добра режисура.


◊ ФИЛМЪТ "ЕЛЕНА"

„Елена” се появява случайно в реалността на руската киноиндустрия, защото първоначално лентата е трябвало да бъде част от 4 отделни филма, с обща тема - съвременния Апокалипсис, продуцирани от чужденец, в които актьорите и екипът са англичани. Ето защо Звягинцев и другият му колега по сценарий Олег Негин наричат проекта си „Хелън”.  Сценарият е отхвърлен, но пък отказът на продуцента-чужденец мотивира екипа да се съсредоточи в заснемането на руски филм. След кастинг за главната мъжка роля, е избран режисьора на филма „Белоруската гара” Андрей Смирнов. Главната женска роля е поверена на Надежда Маркина. Смирнов и Маркина са актьори от талантливата стара руска киногвардия.
 
„Елена” е пестеливо и статично заснет филм, тук статиката е език, отношение, безмълвен коментар. В този филм властва някаква особена скандинавска атмосфера, отчужденост, хирургическа безпристрастност и пустота. Елена и Владимир са възрастни съпрузи. Тя е бедна, а той е богат, но се отнася към всеки разход с педантичност.
    
Елена има син от предишен брак, а Владимир - дъщеря. Младите си приличат, защото независимо липсата или присъствието на пари, те са като зомбирани консуматори. Синът на Елена очаква майката да оправи социалния му статус с пенсията, която му дава, макар че той има две деца и трето на път, а Катерина - дъщерята на Владимир, е на ТИ с алкохол, дрога...  Младите и в двата случая бягат от действителността чрез заместването й - пари, алкохол. Те не поемат отговорност за собствения си живот, отказват да открият неговия смисъл.

„Елена” е поредната източна пиеса за хората на Прехода, в който между богати и бедни няма никаква разлика. И едните и другите са автомати, заспиващи пред плазмения телевизор, хрупащи зверчета, не можеш да ги трогнеш с истории за великото в човека и възвишеното в живота. А някой бе казал: „Човек - това звучи гордо!”? Днес човек се трогва само от присъствието на пачки банкноти и храна.

Звягинцев е постигнал изключителен изказ, развит в почти Бергманова, Ибсенова, Северна мистерия, в която тайнственото е знак за присъствието на призраци - свидетели на греховността у човека.
 
Надежда Маркина е уплътнила максимално своя персонаж, дори когато извършва престъпление жестовете й излъчват достойнство, но всъщност всеки родител би направил грях заради децата си, нали?
 
„Елена” е единственият (засега) руски филм със специално писана музика от американския композитор, майсторът на минималистичното в музикалната форма - Филип Глас.


 



Автор: Елица Матеева
05.07.2014 г. 13:22
Посетено: 1355
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/19582-v-modula-savremenno-rusko-kino-sreshta-s-tvorchestvoto-na-andrey-zvyagintsev