Магдалена Ралчева: В България засега няма бъдеще за киното

На 12 юни във Военния клуб в Русе гостува творческият екип на филма "Още нещо за любовта" – режисьорът Магдалена Ралчева и актьорите Мария Статулова, Калин Врачански и Симеон Лютаков. Филмът „Още нещо за любовта“ е създаден по действителен случай. Историята ни пренася в 1945 г., когато младият д-р Иван Руменов, асистент на разстреляния от Народния съд проф. Александър Станишев (известен учен, хирург, създател на новата българска клинична хирургия, министър на вътрешните работи и народното здраве), е интерниран във Варна. Там той се запознава с арменеца фотограф Дикран, любимец на целия град. Чрез Дикран д-р Руменов преоткрива истинското приятелство и радостта от живота. За беда, Дикран претърпява злополука и състоянието му е критично. Лекарите не дават никаква надежда за живота му. Тогава в болницата се появява красива жена, която настоява да се омъжи за Дикран, независимо от безнадежното му състояние…

Преди прожекцията на „Още нещо за любовта“ гостите отговориха на зададените им въпроси:

- Лудост ли е в България да се прави кино?

Магдалена Ралчева: Може би имате предвид разразилия се скандал в киноцентъра, това е много болен въпрос. Правенето на филми в България си остава голямо преживяване, ако се стигне до финала. Парите, които се отпускат, са нищожни, а гилдията ни изпада в крамоли. Не може с три милиона лева да се създават филми. Дали комисията раздава правилно своите гласове и кой ще снима следващите филми, няма да коментирам, но за мен е по-важно отношението на управляващите към българската култура. Казвам това, защото киното е в застой, изминалите две години са отпуснати средства само за два филма. Оттук идва и въпросът през следващите години какво ще гледаме. За щастие, имаме сериали, които да гледаме. В никакъв случай не съм оптимист, а решението всеки трябва да го търси само за себе си. В България засега няма бъдеще за киното.

- Въпросът ми към актьорите е как успяват да съвместят работата си в театъра и на снимачната площадка?

Мария Статулова: Може би е случайност, че има талантливи хора, които ги снимат. Има и случайно минаващи по екрана, но времето отсява всичко. Мисля, че тук сме се събрали хора, които обичат професията си. Моите прекрасни млади колеги могат да кажат. Въпрос на шанс е да участваме в театъра и киното. Рядко успяваме да бъдем добра компания. Щастлива съм, че в този филм „Още нещо за любовта” нашата режисьорка успя да ни съеши (както казваше Й. Радичков), да ни направи компания. Много съжалявам, че Велко Кънев не е тук, защото той е един от нашите големи артисти. Най-важното за мен е, когато един български филм издържи по-дълго. Ако след време го гледаме и му се радваме, това означава, че филмът е добър.

Калин Врачански: В България да си актьор и да успяваш да се занимаваш с театър и кино не е лесно. Трябва да ни се даде и шанс за тази изява. Благодаря на Магдалена Ралчева, която преди три години ми гласува доверие. Даде ми възможност да играя и да се запозная с колегите. Кино се прави с пари, мисля, че това на всеки е ясно. Колкото до въпроса Ви как се съчетават театър и кино, няма как... трябва да се съвместяват, защото не се знае колко време ще мине, докато ни извикат за следващия филм. Знам една поговорка, че ако оставиш една брадва зад вратата, тя изтъпява. Театърът поддържа актьорската ни форма. Повече театър се прави в България, ако беше така и с киното, щеше да бъде добре.

Симеон Лютаков: Актьорът може и с малко, и с много. Не мога да кажа, че умирам от скука в театъра, защото това е домът ни. Киното обаче не може с малко, трябват пари. В България няма пазар за кино, за тетрадки и т.н. Ако не се мисли на високо ниво, няма да има пазарна ситуация, а с частно финансиране не може да се прави кино.

Мария Статулова: Ще цитирам Брехт – „Човек има два варианта - да мисли или да не мисли”. Да се надяваме, че имаме мислещи управници...

Калин Врачански: По повод финансирането ще допълня, че когато се прави кино в епоха, трябват средства. Да няма място за компромиси, защото идеите се опорочават. Нашият филм стана, макар и трудно.

Магдалена Ралчева: Попитахте как съвместяват работата си между телевизията и театъра, ще ви отговоря - това са фантастични актьори. Мария Статулова се е доказала във времето. Калин и Симеон са добри актьори и затова са толкова ярки на екрана. Благодарна съм на съдбата, че се срещнах с тях и направих своя първи филм в киното, както за тях това е първа стъпка. Това за мен е добър знак от съдбата, че можем да продължим със същия дух. Творческият екип също беше много добър – художничката на костюмите Марта Миронска, операторът Александър Лазаров, композиторът Божидар Петков, и студио „Време”, което застана зад този продукт. Иначе е невъзможно да се направи подобен филм – епоха.

- Бихте ли разказали накратко за образите, които пресъздават Калин Врачански, Симеон Лютаков и Мария Статулова?

Магдалена Ралчева: Мария играе арменка, тя направи невероятен образ, който се различава от всичко, което е направила досега. Играла е арменка в още два филма, но тази роля е по-различна. Калин е от актьорите, отдаден на работата си. Той присъстваше на операции, за да успее да се превъплъти в ролята на хирург. Симеон чудесно съвместява актьорството и фотографията. Тук го преоткрих, че се занимава с това изкуство и се чудя в коя област е най-добър.

- Какво ви предстои?

Магдалена Ралчева: Очаквам резултатите от БНТ за един интересен сериал, който съм подготвила.