Срещи

Етгар Керет в София и Пловдив

Представяне на сборника с разкази "Момичето на хладилника"

Етгар Керет в София и Пловдив
Етгар Керет. Фотография © Бабак Салари


◊ СЪБИТИЕТО

ИК "Жанет 45"
със специалното съдействие на Посолството на Израел в България
представя

Етгар Керет (Израел)
и неговия сборник "
Момичето на хладилника"
 
Брилянтният разказвач Етгар Керет, най-четеният автор в израелските затвори, най-краденият автор в израелските книжарници, носител на "Златна камера" от Кан и (ново!) най-продаваният автор в Израел за 2010 година, ще гостува в България отново от 13 до 15 септември 2011, за да представи втория си сборник с разкази на български "Момичето на хладилника" (ИК "Жанет 45", превод Милена Варзоновцева, оформление Ина Бъчварова).

Преведеният на 30 езика сборник е и в българските книжарници от 12 септември с логото на "Жанет 45" (като част от водената от Нева Мичева поредица "Кратки разкази завинаги").

Програма на турнето:

• София
13 септември 2011 (вторник)
19:00, Камерна зала на Народен театър „Иван Вазов“

• Пловдив
14 септември 2011 (сряда)
18:30, Културен център на Радио Пловдив, Студио 1,
ул. "Дондуков" 2


◊ ЗА ПИСАТЕЛЯ

Етгар Керет (1967, Рамат Ган) е познат на българските читатели с "
Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог" – сборникът, който през 2010 г. откри поредицата "Кратки разкази завинаги". По същото време, след осемгодишно затишие, новата книга на Керет ("Изведнъж на вратата се чука") стана безпрецедентен бестселър в Израел и се превърна в първата сбирка от разкази, оглавявала класацията по продажби в страната.

Керет живее в Тел Авив със съпругата си Шира Гефен и техния син Лев. Когато не пише истории, прави кино. Нарича стила си „субективен реализъм“, преподава във Факултета по еврейска литература в университета "Бен Гурион" и учи студентите си да не се престарават във фòрмата: „Не понасям идеята за добре написана история. Аз съм с две ръце за зле написаните добри истории“. Пише за различни вестници в Щатите и Израел; поддържа месечна рубрика в "Tablet Magazine". Книгите на Керет са преведени на 30 езика. Десетки от неговите разкази са послужили за сценарии на късометражни филми по цял свят, а многократно награждаваният анимационен пълнометражен "9.99 $" (реж. Татя Розентал; Джефри Ръш в ролята на Ангела) е събрал в едно историите от "Автобусния шофьор..." и "Момичето на хладилника".


◊ ЗА ПРЕВОДАЧА И КНИГАТА

Милена Варзоновцева (1974, София) е филолог, историк и преводач. Завършила е руска филология в Софийския университет и е специализирала средновековни изследвания в Централноевропейския университет в Будапеща. Почитател на руската класическа литература, старозаветната ангелология и американската и европейската инди-музика. Има издадена на английски книга за тайните писания на богомилите. В момента завършва поредното си образование във Ванкувър, Канада, и се подготвя за кариера в областта на библиотеките и информацията. Това е втората книга на Етгар Керет в неин превод след "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог".

"Момичето на хладилника" (1994) е вторият сборник на Етгар Керет
(Etgar Keret) на български език, след „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“ (2010). Включва предговор за българските читатели и специален разказ-посвещение, който предшества 45 комични и кошмарни кратки истории. Освен че съдържа най-много фокусници и трикове с цилиндър от всички Керетови книги досега, тази разкрива неподозирани детайли за хората и мравоядите; за успокоителното бръснене с гореща вода и връзката му с авторските песни; за смъртта, преведена на чужди езици; за любовта, сънищата, детството, бащите, депресиите и прогреса. Както и за драматичните събития, довели до извода, че “Има два типа хора: едните обичат да спят до стени, а другите – до хора, които ги избутват от леглата.”


◊ ОТЗИВИ

"Светът несъмнено е на ръба и никъде това не е по-явно, отколкото в Израел, където събитията се дърпат, зъбят, ритат и мятат насам-натам на ръба на правдоподобността като необязден жребец с развяна грива вече 2000 години, без изгледи скоро да се укротят. Подобно на малцина преди него, изключително популярният израелски разказвач Етгар Керет сега успява поне за момент да улови, оседлае и яхне този древен лудуващ звяр."
The Guardian

"Керет може да направи повече с шест абзаца, отколкото повечето автори с 600 страници."
Кайл Смит, Observer

"... превежда чудовищата в пойни птички... В много от разказите на Керет има преодоляване на травми чрез магическо мислене. Четенето на Керет понякога прилича на това, да те похити луд шофьор, който сменя платната както му скимне, но явно знае най-бързия начин да стигне там, накъдето се е отправил."
Оpen Democracy

"От обичта между дете и порцеланово прасенце-касичка до лъжците с крила, които се правят на ангели-хранители, историите на Керет живеят на границата между съня и действителността."
BBC

"Керет не се бои от нищо. Блестящите му истории са като иглени пробождания: болезнени и мечтателни, меланхолични и пълни с хумор, никога повърхностни и винаги прецизни."
Die Welt

"Фина смесица от наивност и ясно съзнание, от хаплива ирония и нежен хумор."
Le Monde

„Блестящ писател... напълно различен от всичко, което познавам. Гласът на следващото поколение.“
Салман Рушди

„Кратки, странни, смешни, измамно лежерни като тон и въздействие, разкази, които звучат като шега, но не са – Керет е писател, който трябва да бъде приеман сериозно.“
Ян Мартел, автор на "Животът на Пи"

„Разказите на Етгар Керет са свирепи, забавни, пълни с енергия и въображение – и в същото време често са дълбоки, трагични и силно разтърсващи“.
Амос Оз

“Един от най-важните живи писатели...  Остроумието му е омагьосващо.“
Клайв Джеймс

Автор: ИК "Жанет 45"
10.09.2011 г. 14:40
Посетено: 1496
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/13098-etgar-keret-v-sofiya-i-plovdiv