Срещи

Литературна вечер, посветена на Стефан Дичев

По случай 90-годишнината на писателя

◊ СЪБИТИЕТО

Столична община и Издателство "Жанет 45"

Ви канят на литературна вечер, посветена на
Стефан Дичев

По случай 90-годишнината на писателя

Със специалното участие на Ириней Константинов и квартет "Еолина"


11 януари (вторник) 2011 г., 18:00 ч.,
Софийска градска художествена галерия
ул. "Ген. Гурко" 1


На 9 януари 2010 г. се навършиха 90 години от рождението на един от най-обичаните и популярни български писатели - Стефан Дичев. Макар година по-късно този юбилей заслужава да бъде честван по-тържествено. По този повод Столична община и Издателство „
Жанет-45” Ви канят на вечер, посветена на Стефан Дичев.

На събитието заместник-кметът на Столична община – Христо Ангеличин, ще обяви и кръщаването на една от софийските улици на името на Стефан Дичев.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПИСАТЕЛЯ

Стефан Дичев е роден във Велико Търново през 1920 г. Следва строително инженерство в Чехия. Завършва право в Софийския университет през 1943 г. Известно време се увлича от политикономически науки, след което се отдава на писателска и редакторска дейност. Той е директор и един от създателите на поредицата "Световна класика" в издателство "Народна култура", а от 1962 до 1990 г. е основател и главен редактор на много известното списание "Космос".

„... Още с първия си исторически роман-дилогия "За свободата" (1954-1956) Стефан Дичев печели известност и се утвърждава във фалангата на най-изтъкнатите творци на българската историческа проза. Той съзнателно се насочва към звездните мигове на националното ни възраждане и към неговите герои, бягайки от пошлостта и скудоумието на съвременността, лансирайки примери на безкористна саможертва и неподправено-искрен патриотизъм, така необходими на младите хора у нас.

Творческото развитие на Ст. Дичев следва еволюцията на българската историческа проза от 50-те-90-те години на миналия век. В него много ясно се откроява смяната на оптиката - от илюстративно-приключенско четиво към философско-екзистенциално преосмисляне на историческите събития. Още в "За свободата" Дичев експериментира с модела на романа-епопея, съчетавайки особеностите на историко-документалната хроника с полифонично-плуралистичната визия на повествованието. Така в хода на разказа писателят експонира няколко гледни точки, а за собствената си оценка запазва координиращо-обобщаваща функция. Белетристът постига определен успех в майсторското панорамно отразяване на епохата и в проникновеното пресъздаване на образите на водещите исторически фигури като Раковски, Левски, Ботев, Христо Иванов-Големия, Найден Геров, Иванчо Хаджипенчович и други.

В следващите си романи и повести, подобно на
Емилиян Станев, писателят свива обема на интерпретираните факти и събития, създавайки кондензирани, но увлекателно написани творби, в които фикцията и художествената инвенция абсорбират реалните действащи лица и участието им в историческия процес, като интересът на художника е насочен към вътрешния свят, мислите и чувствата на героите, към личната им участ.

Борбите за национално освобождение се претворяват със средствата на приключението, екзотичния разказ и екшъна, при което чувствително нараства тежестта на комиксовия елемент, натоварен с допълнителен драматичен патос - "Рали" (1960), "
Пътят към София" (1962), "Младостта на Раковски" (1962), "Ескадронът" (1968), "Крепости" (1974), "Съдбоносната мисия" (1978), "Среща на силите" (1978)...”
Борислав Гърдев


√ Целия текст на Борислав Гърдев може да прочетете в Електронно списание LiterNet -
Памет за Стефан Дичев.

Автор: ИК "Жанет 45"
09.01.2011 г. 22:22
Посетено: 1443
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/11477-literaturna-vecher-posvetena-na-stefan-dichev