С усмивка

Чакрация

Една среща с Тоше Практиката

Завчера ме среща един стар познат - Тоше Практиката. Спря ме, огледа ме, и разочаровано възкликна, че чакрите ми били запушени! „По какво позна?” - сопнах му се аз. Лицето ми било червено! Сега пък аз го огледах. Сух, изпит, леко изкривен, с лявото рамо издаден напред. По лицето му нямаше и капка кръв - направо болнав вид. „Аз мога да ти отпуша чакрите и да заживееш човешки!” - рече той. „О, не-не!” - креснах аз. Хората край нас се спряха, очакваха нещо да стане.      

„Що бе, човек, отварям ти чакрите и ставаш бебе!” Леле, къде ме върна, че кой ще ми даде да суча. Че те дамите са все със силиконови цици. Силикон ли да цицам. А млякото от магазините е напълно обезмаслено. И да остана едно недъгавче, като че ли сега не съм такъв с тая мизерна заплатка. И да отваряш, и да не отваряш – все едно. Сега ми е добре. Затворен съм като мида и от нищо не ми пука. Пуснал съм пердето и... по коловоза. Чакам пенсийката споко. Чакри - глупости! Какво ме будалка с чакри? Като в една чалга-песен: „Чака, рака, бум!” На един съсед, 76-годишен, такъв майстор му отворил сексуалната чакра. Подлуди бабата, после входа на блока - де види жена налита, но един бабанка така го цапардосал по главата, че му запушил еротичната чакра и сега е кротък като бито коте у дирек. 

À ми отвори чакрите, à грабнах пушката и от раз отстрелвам глутницата вълци, дето нападат селските кошари. Няма да имам задръжка! Били защитени животни, както някои наши момчета. Ако пък и другите грабнат пушките? Леле, ще стане ненавременно въстание. Пак ще има псевдоводачи, пак ще има кръвопускане, пак ще има… В България не може да направиш поне едно въстание като хората, все ще има някой да намира кусури.

Щом толкова е важно, нека на чорбаджиите им отворят чакрата, която притъпява привързаността към материалното. Е, тогава да видиш: високи пенсии, заплати, морал и т.н. Да, ама не! Те медитират само на оная чакра, дето лапа.
                          
И докато размишлявах по думите на Тоше, върху него налетя един бабанка: „А бе, ахмак, откакто ми отвори четвъртата чакра, един път като хората не съм се наял, все гладен ходя!” „Не съм аз причината! - изрепчи му се Тошката. - Гласувà като овца! Ето стрижат те и те доят! Сега чакраджията му виновен! Я, хайде си чупи чакрата, че ми…” Писък на линейка отнесе последните му думи...

Автор: Благой Ранов
16.04.2010 г. 21:03
Посетено: 2006
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/9730-chakratsiya