С усмивка
Да се извиним на комунистите, че ги няма
Не било така, ами било иначе...
Доскоро живях в една много голяма заблуда: мислех, че има комунисти! И то не само по света, но и у нас, т.е. – български комунисти. Но ето че вчера ми просветна: ми то комунисти няма! Кого съм попържал тогава през последните години? Ами никого! (Не разбирам само защо някои хора ми се сърдят, че пиша против някакви комунисти, след като комунисти няма, не е имало и не може да има.)
Моята заблуда е с много дълбоки корени, признавам чистосърдечно. Като студент в първи курс учех и дори се явих на изпит по един много сериозен предмет, на който всички изключително държаха: „История на БКП”. БКП е абревиатура, която означава „българска комунистическа партия”. Много ми беше трудно да изучавам историята на БКП, защото тогава още не знаех, че няма нито БКП, нито комунисти, и се мъчех да запомня както нейната история преди 9 септември 1944 г., когато несъществуващата БКП взела властта чрез всенародно въстание и братската помощ на Съветската армия, така и след 9 септември 1944 г., когато тя (БКП, не армията) започнала да ръководи освободения народ как да строи социализъм като първа фаза на комунизма.
Освен това по време на строителството на социализма се строяха и няколко негови етапа – победил, развит, зрял и презрял социализъм, но в това последното не съм сигурен и дано не се появи отнякъде нашият строг, но справедлив преподавател, защото сигурно ще ми се скара, че не съм разбрал за какво става дума.
Въпреки че няма комунисти и БКП, след народната победа се извършили разни мероприятия на народната власт като национализация, конфискация, експроприация, текезесация и индустриализация, като междувременно с всенароден референдум бил премахнат омразният монархо-фашистки институт. Също така народен съд осъдил на смърт и на различни срокове затвор, изселване и конфискация на имуществото много врагове на народа, които били фашисти и монархофашисти, но най-вече били антикомунисти.
Да ви кажа откровено, тогава – бях съвсем млад и неопитен – се вързах на тези приказки, че били антикомунисти, защото не знаех, че всъщност не е имало комунисти. Може у някого да възникне въпрос: защо тогава са били наричани антифашисти хора, които не са били комунисти, след като е ясно и за децата, че не могат хора, които не са били комунисти, да бъдат наричани антифашисти, както и фашистите не могат да бъдат наричани антикомунисти, щом не е имало комунисти, от което следва, че не е имало и фашисти, тъй като, за да има антифашисти, трябва да има комунисти, а за да има антикомунисти, трябва да има фашисти, които да се борят срещу комунистите, т.е. да бъдат фашисти, бидейки антикомунисти. Разбрахте ли сега?
После дошъл 10 ноември 1989 г. и станало ясно, че може и да били построени от 9 септември 1944 г. насетне две Българии, но били построени погрешно, и трябвало да се възстанови старият строй, наречен по модерному „пазарна икономика”, като това станало по пътя на дивия капитализъм от началото на 19-и век, когато всъщност започнала борбата на комунистите, които не съществуват, срещу същия този див капитализъм и първоначалното натрупване на капиталите.
И така, този преход, наречен евфемистично „мирен”, бил ръководен от несъществуващите комунисти, защото те след референдум се отказали от името си и започнали да се наричат социалисти, като дори заявили, че това, което народът строил 45 години под ръководството на БКП (въпреки че я нямало), не било комунизъм, ами най било командно-административна система, но те й турили край, защото била извращение на комунистическите идеали и въобще не било това, което трябвало да бъде, а било онова, което не е трябвало да бъде, но за сметка на това не било комунизъм; затова всички, които наричат това, което народът строял под ръководството на БКП, комунизъм, са най-елементарни фашисти и дори антикомунисти, въпреки че, както вече стана дума, може ли да има антикомунисти, след като комунисти няма, на което пък аз се учудвам, защото тогава не би трябвало да има фашисти, тъй като в историята на БКП се пишеше много за фашистите като за антикомунисти.
Сега, след като си изясних всички тези моменти, аз не смея да кажа на никого, че съм имал четворка по история на БКП. От една страна, срам ме е, че не съм изкарал шестица, както няколко колежки зубрачки, а, от друга страна, как е възможно да съм учил нещо, което не съществува, а също така и да се явя на изпит, и то с пищови, за да преписвам, тъй като не можех да запомня всичките конгреси на тази БКП, дето я нямало нито преди, нито сега.
Не искам някой да си мисли, че имам нещо против комунистите, защото, първо, тях ги няма, и, второ, защото те са вече социалисти и много успешно развиват у нас капиталистически отношения, държейки в свои ръце средствата за производство и ръководството на производителните сили, като при това яростно отричат, че са капиталисти, и даже твърдят, че някаква си идея била жива.
Страх ме е да не стане така, щото да ни накарат да построим нещо, което утре да се окаже, че не е това, което е трябвало да бъде, и те да го отхвърлят и да започнат да строят нещо друго, като го строят не те, а народът, т.е. ние, пък те само да ръководят, както и преди, когато строяхме социализъм, а те го отрекоха, защото те утре могат да се отрекат и от това, което сега строим, както и това, че са социалисти.
И тогава, питам се, как ще се нарекат? Да не би комунисти?
Всъщност няма да е зле, понеже аз още си пазя за спомен стария учебник. Като се добавят няколко нови глави и - хоп! - веднага мога да се явя на изпит.
Само че не обещавам, че няма да правя пищови! С пищови много по-лесно се учи, така да знаете!
Моята заблуда е с много дълбоки корени, признавам чистосърдечно. Като студент в първи курс учех и дори се явих на изпит по един много сериозен предмет, на който всички изключително държаха: „История на БКП”. БКП е абревиатура, която означава „българска комунистическа партия”. Много ми беше трудно да изучавам историята на БКП, защото тогава още не знаех, че няма нито БКП, нито комунисти, и се мъчех да запомня както нейната история преди 9 септември 1944 г., когато несъществуващата БКП взела властта чрез всенародно въстание и братската помощ на Съветската армия, така и след 9 септември 1944 г., когато тя (БКП, не армията) започнала да ръководи освободения народ как да строи социализъм като първа фаза на комунизма.
Освен това по време на строителството на социализма се строяха и няколко негови етапа – победил, развит, зрял и презрял социализъм, но в това последното не съм сигурен и дано не се появи отнякъде нашият строг, но справедлив преподавател, защото сигурно ще ми се скара, че не съм разбрал за какво става дума.
Въпреки че няма комунисти и БКП, след народната победа се извършили разни мероприятия на народната власт като национализация, конфискация, експроприация, текезесация и индустриализация, като междувременно с всенароден референдум бил премахнат омразният монархо-фашистки институт. Също така народен съд осъдил на смърт и на различни срокове затвор, изселване и конфискация на имуществото много врагове на народа, които били фашисти и монархофашисти, но най-вече били антикомунисти.
Да ви кажа откровено, тогава – бях съвсем млад и неопитен – се вързах на тези приказки, че били антикомунисти, защото не знаех, че всъщност не е имало комунисти. Може у някого да възникне въпрос: защо тогава са били наричани антифашисти хора, които не са били комунисти, след като е ясно и за децата, че не могат хора, които не са били комунисти, да бъдат наричани антифашисти, както и фашистите не могат да бъдат наричани антикомунисти, щом не е имало комунисти, от което следва, че не е имало и фашисти, тъй като, за да има антифашисти, трябва да има комунисти, а за да има антикомунисти, трябва да има фашисти, които да се борят срещу комунистите, т.е. да бъдат фашисти, бидейки антикомунисти. Разбрахте ли сега?
После дошъл 10 ноември 1989 г. и станало ясно, че може и да били построени от 9 септември 1944 г. насетне две Българии, но били построени погрешно, и трябвало да се възстанови старият строй, наречен по модерному „пазарна икономика”, като това станало по пътя на дивия капитализъм от началото на 19-и век, когато всъщност започнала борбата на комунистите, които не съществуват, срещу същия този див капитализъм и първоначалното натрупване на капиталите.
И така, този преход, наречен евфемистично „мирен”, бил ръководен от несъществуващите комунисти, защото те след референдум се отказали от името си и започнали да се наричат социалисти, като дори заявили, че това, което народът строил 45 години под ръководството на БКП (въпреки че я нямало), не било комунизъм, ами най било командно-административна система, но те й турили край, защото била извращение на комунистическите идеали и въобще не било това, което трябвало да бъде, а било онова, което не е трябвало да бъде, но за сметка на това не било комунизъм; затова всички, които наричат това, което народът строял под ръководството на БКП, комунизъм, са най-елементарни фашисти и дори антикомунисти, въпреки че, както вече стана дума, може ли да има антикомунисти, след като комунисти няма, на което пък аз се учудвам, защото тогава не би трябвало да има фашисти, тъй като в историята на БКП се пишеше много за фашистите като за антикомунисти.
Сега, след като си изясних всички тези моменти, аз не смея да кажа на никого, че съм имал четворка по история на БКП. От една страна, срам ме е, че не съм изкарал шестица, както няколко колежки зубрачки, а, от друга страна, как е възможно да съм учил нещо, което не съществува, а също така и да се явя на изпит, и то с пищови, за да преписвам, тъй като не можех да запомня всичките конгреси на тази БКП, дето я нямало нито преди, нито сега.
Не искам някой да си мисли, че имам нещо против комунистите, защото, първо, тях ги няма, и, второ, защото те са вече социалисти и много успешно развиват у нас капиталистически отношения, държейки в свои ръце средствата за производство и ръководството на производителните сили, като при това яростно отричат, че са капиталисти, и даже твърдят, че някаква си идея била жива.
Страх ме е да не стане така, щото да ни накарат да построим нещо, което утре да се окаже, че не е това, което е трябвало да бъде, и те да го отхвърлят и да започнат да строят нещо друго, като го строят не те, а народът, т.е. ние, пък те само да ръководят, както и преди, когато строяхме социализъм, а те го отрекоха, защото те утре могат да се отрекат и от това, което сега строим, както и това, че са социалисти.
И тогава, питам се, как ще се нарекат? Да не би комунисти?
Всъщност няма да е зле, понеже аз още си пазя за спомен стария учебник. Като се добавят няколко нови глави и - хоп! - веднага мога да се явя на изпит.
Само че не обещавам, че няма да правя пищови! С пищови много по-лесно се учи, така да знаете!
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
13.04.2010 г. 06:55
Посетено:
2614
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/9694-da-se-izvinim-na-komunistite-che-gi-nyama