С усмивка
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Пролетна преумора
Днешното превъплъщение на Люцкан
Спиро бе успял да укрие от властите един античен транзистор, който по някакво странно недоразумение все още бачкаше - против всички закони на физиката, радиотехниката и пазарната икономика. Иначе в жилището му трън да завъртиш - няма що да закачиш: взеха му "Темп"-а, прахосмукачката "Чайка", радиолата, стенния часовник. Пералнята оставиха, защото при първия опит да я вдигнат взе да се разпада.
- Абе, той няма и без туй кво да пере - заяви данъчният генерал. - Оставете я на моя отговорност.
Въпреки всичко Спиро не бе длъжник, камо ли пък злостен. Къде с парите за хляб, къде чрез експроприирани от всички членове на семейството вещи бе успял да си плати парното, тока и водата, както и всички данъци, такси, вноски и глоби. За здравните осигуровки се наложи да даде и кръв, но изцърцори само 12 капки, защото му бяха останали 22. Неговата данъчна издължимост бе за сметка на прехраната, но той бе горд, че е изряден платец...
Спиро включи транзистора. Прозвуча бодряшкият глас на едър държавник:
- Браво, да живейте, братя българи! Вие устискахте и заслужихте похвалите на Европа. Дерзайте! Очаква ни бърз и голям растеж. Важното е, че избутахте зимата и се хванахте за зеленко!
Като чу това, на Спиро нещо му трепна в гърдите. После се изтърколи от сламеника и допълзя до вратата. "Да се хвана и аз за зеленко!" Отвори с мъка, смъкна се пълзешком по стълбището, после се насочи към градинката. Но никъде не се виждаше и тревичка. "Изпреварили са ме", с горчивина си рече той. Спря и се огледа. Изведнъж сред ланската шума мерна зелен стрък, весело трепкащ под пролетния вятър. Изпружи ръка с все сила и надежда... и изпружи крака.
Миг по-късно по същата алея минаха двама важни господа. Те спряха край тялото и поклатиха глави.
- Защо ли се е мъчил да изкорени тая бедна тревичка? - ахна единият.
- Защо ли... - замислено рече другият и погали брада. - Човечецът е искал да се хване за зелено. Каква патриотична смърт!
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
18.03.2010 г. 17:50
Посетено:
1491
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/9551-proletna-preumora