С усмивка

Операция „Гуантанамо”

Или как се интегрират асоциалните елементи

Операция „Гуантанамо”


Приемането на затворник от Гуантанамо, заподозрян в съпричастност към терористична дейност, освен въпрос на чест за малка, но вярна страна като България – неразривно звено от антитерористичната коалиция - бе и високоотговорна мисия, към която българските власти се отнесоха с държавнически подход.

Мисията стана приоритетен приоритет за парламента и правителството, който бързо измести от дневния ред на обществото кризата, „Наглите”, пенсионната и здравната реформа, блокадата на границата от гръцките фермери, рекордно ниските зимни температури, отложената стачка на тютюнопроизводителите и закриването на неизлечимите болници.

- Има европейска и натовска солидарност. Както ние искаме за всяко нещо подкрепа от нашите евроатлантически партньори, така президентът Обама иска сега от всички нас - заяви премиерът с присъщата си евроатлантическа строгост.

- Въпросът ще бъде обсъден в парламентарните комисии по външна политика и отбрана и по вътрешна сигурност и обществен ред – добави политикът на годината Цветанов. - В момента има заявено желание за приемане на затворници и от други страни от ЕС. Не е хубаво да се бавим с решението си – отсече срамежливо той.

Междуведомствената група предвид кризата, намалелия брутен вътрешен продукт, равнището на безработицата, условията в българските затвори и подобрената криминогенна обстановка постанови, че България може да приеме повече от един затворник, но не и двама.

- И тъй като няма начин да вземем човек и половина – засмя се вицепремиерът, - ще търсим само едно лице на възраст до 40 години, но за сметка на това – семейно, за да доведе жена си и децата си. Търсим минималния риск! Трябват ни хора със семейни ценности, добро поведение и хигиенни навици.

След това започна подбор на експерти от ДАНС, които да заминат за Гуантанамо, за да посетят затвора и да се запознаят с възможния профил в детайли. Едва накрая предложението щеше бъде внесено за разглеждане на заседание на правителството.

Понеже защото обаче такава мисия се комплектоваше за пръв път, организаторите на експедицията решиха да се презастраховат (в пряк и преносен смисъл) срещу евентуални непредвидени обстоятелства. Затова в състава на групата, чиято численост за няколко часа набъбна до числеността на армейско съединение, бяха включени специални агенти, барети, антитерористи, медицински персонал – лекари от всички специалности и милосърдни сестри, както и психоаналитик, представители на неправителствени организации за защита правата на човека, животното и детето, пожарникари, алпинисти и водолази от Гражданска защита, представители на трите всевластия – парламент, правителство и съд, на управляващата партия и на опозицията и дори спасител от Планинската спасителна служба с обучено куче.

Освен това всички доведоха със себе си своите половинки, защото си казаха: „Щом ще взимаме женен терорист, редно и ние да идем в Гуантанамо със своите половинки!”

За заминаването на отряда бяха наети три самолета „Боинг 737”. Два от тях бяха отвлечени от терористи още на аерогара „София” и принудени да се припустинят насред Сахара, а третият по погрешка кацна не в Куба, а в Хаити, където гладуващите хаитяни го ограбиха до шушка.

Тази злополучна история стигна до затворниците в Гуантанамо и ги трогна. Те избраха на общо събрание свой колега, който изяви жертвоготовност да лежи в български затвор заедно със съпругата и децата си.

Американците, които гледаха час по-скоро да се отърват от терористите, тутакси го отпратиха към България с чартърен полет.

На аерогара София терористът и неговото семейство бяха посрещнати от премиера и палав мажоретен състав. Терористът така се развълнува, че изяви желание да се включи в борбата на страната на добрите. Тогава премиерът, комуто тежеше вечната кадрова криза, го назначи за свой личен съветник по въпросите на антитероризма.

- Ето това е пример за интеграция на асоциалните елементи в обществото – заяви той на импровизираната пресконференция пред журналистки, които денем и нощем го следваха по петите, за да увековечават делата му. – Като ми изтече мандатът, отивам да оправя Ирак, а после – Афганистан! А ако се наложи, отново ще се върна тук...

- Оби бек! – пошегува се той и се качи в мерцедеса.
Автор: Славимир Генчев
30.01.2010 г. 10:07
Посетено: 1337
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/9259-operatsiya-guantanamo