С усмивка

Учители на народа

Kой както може

Че народът е прост, това го знаят всяко хлапе, родител и даскал. Неслучайно кой дойде на власт, почне да му дава акъл и да му сочи средата на пътя.

Един се помъчи да го да го европеизира, като зорлем го принуди да се осигурява пенсионно и здравно, смени му за собствена сметка личните документи и автомобилните номера, накара го да си дои кравата с ръкавици и да парфюмира обора с „Кобако”; втори се опита да му смени чипа и го емна да мисли позитивно; трети по стар левичарски обичай му обещаваше с едната ръка благинки, а с другата му бъркаше дълбоко в джоба…

Последният поради народностния си произход бе най-народен, никому не цепеше басма и знаеше, че всички или са крали, или ще крадат. И той, и министрите му си поставиха високи цели.

- Аз искам българинът да живее много дълго – викаше един от тях, макар че не бе здравен министър. – Затова ще направя кутия цигари 74 лева!

(Фактът, че българската нация и без това бе най-застарялата в ЕС, ни най-малко не го смущаваше: човекът искаше всички да станат столетници, включително и децата...)

- Аз искам да накарам децата да учат, щом ходят на училище – заканваше се фино друга членка на кабинета. – А ако трябва, ще върна задължителното изучаване на руски язык…

- Аз искам здравето на народа да се оценява от икономисти – отсече трети член. – На лекари вяра не може да има човек!

Премиерът доволно потриваше ръце.

- Я да видим има ли резултати от нашата работа – рече той на 100-ия ден от управлението. – Доведете ми някой средностатистически българин!

Веднага проводиха да докарат Средко Средков от Средно Тръново – средно голямо градче, разположено в полите на Средна гора.

Средко разтреперан влезе в кабинета. Понеже го бяха грабнали направо от обора, той се изтъпани както си беше с гумени цървули, син дочен панталон и куртка. Моментално се разнесе смесена миризма на оборски тор и „Кобако”.

- Как я карате на село, а? – опита се да го предразположи премиерът, като си запуши носа. – Отказахте ли цигарите? Децата ходят ли на школо? Имате ли си всички осигуровки и застраховки, плащате ли редовно акциз за пърцуцата...

Средко само кимаше с глава, а премиерът продължаваше да изрежда и нарежда.
- ... данък сгради, крави, телета, ниви, такса смет, кмет и каскет…

Средко неочаквано подви колене и се свлече на пода.

Премиерът не на шега се ядоса. Хвана го за реверите и насила го изправи на крака.

- Дръж се мъжки, Средко! Че видиш ли колко са тук?! Всичко може да поскъпне, но не и алкохолът!

Той навря мощния си пестник право в лицето на средния българин и внезапно си спомни какво рече едно време известният в началото на безкрайния преход партиен другар Димитър Йончев – социалист, патриот и експерт по сигурността, когато го попитаха защо все пак народът не е могъл да построи социализма.

- Некачествен излезе човешкият материал… – обобщи Йончев с гнусливо изражение на лицето.

„А аз с тоя материал демокрация трябва да градя!” – помисли си мрачно премиерът и сви юмруци. В крайна сметка той пък може да побийва, ако се наложи…

Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
17.10.2009 г. 11:40
Посетено:
1422
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/8656-uchiteli-na-naroda