С усмивка

На "Пловдив чете" представиха Великолепните...

Ето тези

На "Пловдив чете" представиха Великолепните...


◊ СЪБИТИЕТО

На 27.05.2009 г. в рамките на фестивала "Пловдив чете" бяха представени "
Великолепните стихотворения" на Борис Роканов

по следния начин:
   

◊ НАЧИНЪТ

Във "Великолепно стихотворение за Севилския бръснар и неговата мила леля" свиването на баталната метафорика, моделираща в рамките на експресионистичната поетика една силно диференцирана субектност, става за сметка на експандирането на метафориката на земята с нейните родово-колективистични импликации. Баталната метафорика на практика е изместена от центъра на текста, който се заема от пет строфи с компактна и синтагматично разгърната метафорика на разноликите топоси. От 4-а до 8-а строфа имаме вмъкнато стихотворение в стихотворението, въведено чрез ограничително отрицание на първите три строфи, кулминиращо в

Оказа се, че може и без пиене, както се оказва напоследък,
че е възможно и без любовта.


Малко неочаквано след това снишило се хоризонтално-ембрионално въведение се явява в 5-а строфа означаването на говорещия във вмъкнатото стихотворение като "аз", при положение че в трите първи строфи на стихотворението-рамка се говореше в 1 л. мн. ч. Властните им действия на мамене и призоваване предполагат някаква, макар и неясно артикулирана, езиковост. Разноликите топоси в Борис-Рокановото стихотворение са изтъкнати като колективен субект на говоренето и чрез синтагматичната подредба, при която непосредствено след двата глагола в края на 5-а строфа, които бихме могли... и т.н.

(Филип Трифонов)


◊ А СЕГА

Сега и стихотворението, ето го:

Фонетично упражнение за любовта, или великолепно стихотворение за севилския бръснар и неговата мила леля


Защо, когато казвам бръснене,
ми се привиждат музиканти?

Румен Денев


Не знам какво се случва напоследък,
но хората много обичат да се убиват и да палят чуждото благополучие.


1.
Ще започна да говоря празни приказки
и ще се опиянявам от изкуството на лявата ръка,
която търси дясната,
ще преведа поезията през кръстовището на Сточна гара,
през булеварда при 4-ти километър,
през Хисарлъка и ще спрем на “Ангел Кънчев” 5 в Кюстендил.
Милата Поезия пак е овдовяла,
но гласът й все така е силен, очите все така са бистри,
онези там с лопатите работят, а ние с нея в леглото правим чудеса,
(вдовица, обаче нашата вдовица)
или нашето време срещу тяхното време,
или тяхното сбъркано време срещу нашето весело време.

Той е грозно погрознял,
тя е все така дръжлива.


2.
Севилския бръснар е едно съсухрено старче,
и съвсем естествено е, че леля му отдавна е умряла,
но му се привижда вечер като млада –
той е бебето, което търси млякото на своята леля,
дори когато бръсне нощите и дните, той се носи като призрачен Сизиф
с десет километра оглупяла пяна
със сто и две изваяни крачета,
а над тях, каква осанка,
колко еротично днес се е изтегнала Луната –

да вземеш нещо, да събориш чаша, да убиеш осем часа,
да се претърколиш,
тези сладки стари грейки,
днес продават чудеса:


И още търся нейната любов,
която тя не знае къде е скрила, заспа и я остави някъде,
под възглавницата сигурно е любовта.
Какво да кажа за недоучилите майки, за техните бащи и майки,
за великолепните череши, за нисичката красота?

Днес ми се говори за мойте златни дъщери, за великолепните момичета
на тати.

(Намерих нейната любов забравена в една пазарска чанта,
подържах я в ръце,
после върнах я обратно в портмонето.)


3.
Те отказаха хляба и цигарите, за пиенето да не говорим, не пият вода,
обичат да пият ирландско уиски, или мислят, че обичат ирландско уиски,
затова не пият нищо, много скъпо го продават в магазините уискито.
Оказа се, че може и без пиене, както се оказва напоследък,
че е възможно и без любовта.

Добрата стара Англия, както изтърси един стар рокаджия от Поморие,
още става за това и онова,
отлежала, но добра на вкус,
(това го пиша само заради логиката на стихотворението –
аз не харесвам остарели жени).
Нещо е имало между тях, между стария рокаджия и старата Англия,
сигурен съм,
но нещото не е секс в никакъв случай,
може би са яли качамак и са слушали блус, или подобни дивотии.
Сега уча английски, преподава ми един също толкова стар наркоман, завършил Руската,
това е почти същото като идеята да поживея два-три месеца в Истанбул,
за да поупражнявам английския.

Така.

Май че стихотворението трябва да завърши така.
Автор: Борис Роканов
05.06.2009 г. 16:40
Посетено: 1126
Етикети: Пловдив
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/8060-na-plovdiv-chete-predstaviha-velikolepnite