С усмивка

Бързо слово за BG-литературата

Пред 6-та аудитория на ПУ "Паисий Хилендарски"

Бързо слово за BG-литературата


„Всяко начало е трудно!”, казал ковачът и откраднал наковалня”... С тази немска поговорка се опитвам да открадна вашето внимание. Знам, че това е тежка задача, предвид настоящото задание – слово за литературата.

Първата мисъл, която ме споходи, беше откровено авто-иронична. Сетих се за онзи анекдот, в който древногръцкият лирик Симонид наблюдавал един мълчаливец и накрая не се стърпял, па му казал: "Ако си глупав, постъпваш умно. Но ако си умен, постъпваш глупаво!" Онзи нищо не казал.

Та да си кажа отправния въпрос. Каква е литературната ситуация днес?

Според
Панко Анчев „Колкото и отвисоко да гледаме, все ще забележим, че българската литература и днес е жива”. Съвсем друго мнение застъпва Александър Кьосев: „Българската литература е (почти) умряла. Защото никой не признава старите й механизми на възпроизвеждане”. А Георги Тенев събира тезата и антитезата в синтез: ”Българската литература е умряла, но това ме прави свободен!”, т.е. тя е умряла, за да е жива в една по-друга форма, или по-точно – в доста и по-други форми. Литературата умря, да живее литературата!

На този академичен фон, няма как да не призная, че напоследък в сферите на духовното всичко хвъркато се яде. И няма как да не възпея това хвъркато със средствата на оперативната сатира:

   Ах, летете, птицечовки,
   мравояди, земеровки...
   Рейте се в простора щурав –
   днешната литература!


С две думи - живот има. Жива е днешната литература! Друг е въпросът в какви форми се възпроизвежда, дали тези форми са функционални и доколко от тях ще еволюират нови таксономични единици. Тук държа да отбележа, че се надявам да функционира и чувството ви за хумор.

Ако трябва да бъда по-сериозен, ще призная, че от един преход време в литературата наистина се забелязва оживление. Това е постъпателно движение от рационалното към интуитивното, от познавателното към емоционалното, от съзерцателното към действието и пърформанса. Ясно доловимо е желанието на повечето автори за бърз медиен успех и за пресътворяване на текста в някаква публична, за предпочитане  - екранна форма (било то като сценарий за филм или като елемент от някакво шоу). Примери много. Поетеса прави стриптийз в интернет, докато рецитира стихове. Провинциални поети четат оди на едър рогат добитък и провокират весела дискусия в „Часът на Милен Цветков”. Голобради класици установяват литературна диктатура под девиза: „Да убием българската литература!” или „Поезията – това съм аз!”. Процъфтяват: бързото писане по хронометър, поетичните дуели пред публика, фестивалите за SMS поезия, интернет конкурсите от сорта „Роман в 6 думи” и прочее тъй нататъци... Водеща тенденция в този любопитен хепънинг, наречен „съвременен литературен процес”, е смелото, а понякога и брутално разбиване на йерархията, останала в наследство. Разрушават се утвърдените жанрове. Детронират се авторитети. Провокират се конфликти по линията на разлома „стари-млади”. В тази търсена анархия литературните течения се завихрят и самоорганизират в себедостатъчни ядра – т.нар. литературни кръгове, където е пълно с поклонници на новия бог - PR.

А какво са самите литературни кръгове:

  Виенски колела на успеха,
  въздушни килийки с бляскави шапита,
  полюшващи се амвони за себеслужение,
  изплюти костилки от черешата на един народ,
  къделки захарен Орхан Памук на клечка,
  слънчица от станиол, омазани с марципан,
  римувани пуканки на прецъфтели луни,
  графити по фасадата на деня

  литературните кръгове

  въртят се,
  и въртят се,
  и въртят се

  до главозамайване...


Преди повече от двайсет години големият и тромав циклон на соцреализма срещна западния антициклон, известен като „Вятър на промяната”. В резултат на сблъсъка литературните въздушни маси у нас се разпаднаха на отделни вихри и подухвания. Днес, колкото и да се отдалечават един от друг, тези кръгове си влияят. Техните хармонични или шумообразуващи трептения взаимно се проникват, предават си поетични енергии или просто се неутрализират. Но въздухът е един. Както казва Ихаб Хасан „Всички сме по малко викториански, модерни и постмодерни едновременно”. Защото тези културни модели са все още разбираеми за нас, съвременниците - те съществуват паралелно в нашето съзнание. Макар и не толкова мирно.

Очевидно е, че всяко завихряне в днешната литература издига поредните желаещи да стъпят на мечтания Олимп. Предстоят нови въздушни битки. Но. Има едно спасително НО, което ме кара да гледам на тези баталии спокойно. Това НО не е театрално, нито е сенчесто. Това НО може да възприемем като абревиатура на „Неизбежно облъщение”, както навярно би казал доц.
Владимир Янев, т.е. суетата е залъгалка. Суетата е вятър и мъгла. Олимп всъщност е въздушна кула. А славата е слънце от станиол, което заслепява, но не топли. В крайна сметка за литературата суетливият автор има само спомагателен характер. Натрапчиво или не, той просто „съдейства” за обясняването на текста с факти от битието си, с гражданската си позиция, с това при какви обстоятелства е написал даденото произведение и други такива любопитности от неговия лексикон. Но в центъра на литературния интерес е текстът. Както в центъра на нашия потребителски интерес е медът, а не пчеличката.

Не искам тези думи да звучат обезкуражаващо за младите автори, които ще получат заслуженото си признание днес, утре или когато му дойде времето. Литературният процес продължава. Небесни пътища много. А както е казано: „Умният пътува, глупакът пристига”. Според мен щастието за твореца не е стоянката на виртуалния Олимп, а самото пътуване към върха. Иначе казано:

   Примамлив е на гения маршрута
   (изпробвай го и ти):
   не му ли се отвори парашута,
   започва... да лети.


Спомняте си, че започнах това кратко, по модерному „бързо”, изложение с анекдота за Симонид и мълчаливеца. Ако си бях премълчал това слово, може би щях да си остана малко по-симпатичен, отколкото съм ви сега. Но аз поех този риск, защото си оставам защитник на свободното себеизразяване. Нека в литературната Поднебесна да летят всички, които това ги влече. И нека да се реят в простора естествено - по закона на Дарвин, или провокирано - по метода на Мичурин (в една по-зоологична форма). Ако ви стиска, напънете се и хвръкнете! Резултатът от този напън винаги е за добро - ако не друго, поне ще се натори магарешкия бодил на сатирата. Нека на младите таланти да им се отвори парашутът. А на целунатите от Бога – приятен полет!


Автор: Петър Краевски
31.05.2009 г. 13:04
Посетено: 1096
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/8019-barzo-slovo-za-bg-literaturata