Да отворим сърцата си за обеднелите милиардери!

Драги обеднял милиардер,

Говорим си онзи ден с Верчето, така за изкуство си говорим и знаеш как става, от дума на дума, заприказвахме се за кризата, оттам за пари, и по едно време Верчето ми вика: Пък да знаеш, Зинче, милиардерите обеднели с 2 трилиона. Обеднели били. Така каза. Не думай, ма Верче! Как така ще обеднеят милиардерите? Да, казва, един загубил 20 милиарда. Леле, като ми го каза това, чак ми се сви сърцето. Малко не ми се вярваше, обаче после и по телевизора същото го казаха. Та затова сега ти пиша, да знаеш, че много се тревожа за теб. Аз и по-рано щях да ти се обадя, обаче бях заета, нали с изкуство се занимавам, сега списание за култура ще издаваме в нашия вход, та така...

Иначе по твоя въпрос много се разтревожих, не ми се мисли направо... да загубиш толкоз пари... На мен като ми откраднаха оградата от вилата, хем колко ме беше яд, дето е една никаква ограда, е, верно, че беше каменен дувар, ама на - открадна го комшията и си огради неговото място, та за една ограда, дето я загубих един вид, като знам колко се нервирах, пък сега това твоето - да загубиш 20 милиарда - ужас не, ами ужас. Това й го казах и на Верчето, пък тя се смее. Що се смееш, ма Верче? То верно, че доларът падна по едно време, ама 20 милиарда както и да ги гледаш - все са си пари. Човекът долар по долар ги е събирал, детсъвика... И сега да ги загуби. Жива да не бях... Такава работа да му се случи. Пък тя пак се смее. Имало един, не 20, ами 30 милиарда загубил. Обеднял милиардер. И пак се смее. Не я разбирам аз понякога какво иска да каже така като се смее. Какво му е смешното на обеднял милиардер. Ама това не й го казах, да не вземе да се разсърди нещо...

Та затова сега ти пиша. Пък ти не се тревожи, пари се изкарват, ти да си здрав само. Ние тук така казваме. И да знаеш - има и по-лошо. Ти двайсет си загубил. Ами питаш ли го онзи, трийсетте дето е загубил? Значи има и по-лошо, казвам ти. Иначе вкъщи сте добре? Децата как са? Добре са, нали? Е, това е важното - само живот и здраве да има, всичкото другото се оправя. Та ти пиша сега, да знаеш, хора сме, ще помагаме. Аз, понеже съм с организационен талант, утре ще направим събрание на входа, долу съм залепила бележка "Да отворим сърцата си за обеднелите милиардери!". Така де, 15 етажа, що народ сме във входа, все ще измислим нещо. Аз като свърши събранието, ще ти кажа какво сме решили. Ти само няма да се притесняваш. Ако се наложи и теб ще приберем, и семейството ти. Няма да те оставим.

Обаче ще ми се да те питам една работа. Не че нещо, ама така се сетих. Ти да не си направил нещо с нулите? Щото четох вчера един тук поискал да му възстановят данъчен кредит от 300 000 лв. То било 300 лв., обаче той добавил три нули и готово... Та затова се присетих да те питам - ти твоите нули не си ги пипал, нали? И аз така си мислех, ама за всеки случай...

И пак ти казвам, няма да се притесняваш - ако има нещо, обаждай се. Ще си помагаме. Дето има една дума - каквото за нас, такова и за теб. С каквото можем, ще даваме по едно рамо. Ти гледай вкъщи да сте добре, пък другото все ще се нареди.

Хайде, пак ще си пишем.

С приятелски поздрав: Захаринка Захариева - Зинчето.

Автор:

Антоанета Добрева

Публикация:

16.03.2009 г. 16:40

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

1572

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/79/news/7514-da-otvorim-sartsata-si-za-obednelite-miliarderi