С усмивка

Още нещо за Свободата

Oсъзната необходимост

От всички определения за свободата най-подходящо за българските условия според моето скромно мнение е онова, което я дефинира като „осъзната необходимост”. Смея да твърдя, че ние, българите, погледнато от този ъгъл, сме измежду най-свободните хора на тая планета, ако не и най-свободните дори. Или поне толкова, колкото африканските бушмени, които живеели само за да оцелеят, т.е. – заради едната необходимост.

Щом правото на живот е най-висшето право, тогава необходимостта да се живее е най-съвършеният израз на свободата! Ето къде сме изпреварили ние останалите нации, включително и онези, които за щяло и нещяло размахват факела на свободата.

Ето, българинът бе и е твърдо убеден, че преходът към пазарна икономика чрез икономии и пълно освобождаване (пак свобода!) на цените е абсолютно необходим. Кой смее да твърди тогава, че сме нямали необходимото съзнание? Та нали напълно съзнателно и доброволно тичаме по касите да си платим тока, парното и водата, данъците, таксите и митата, застраховките, осигуровките, патентите, лицензите и глобите! И се чувстваме от свободни по-свободни, най-вече откъм пари кеш.

Нищо не е в състояние да ни отклони от поетия път; още куп неща остават да се свършат. Нашите управници не остават нито за миг със скръстени ръце. Докато играят тенис, карат ски и ходят по семинари, те непрестанно откриват нови и нови необходимости, които ни задължават да разширяваме обсега на свободата си чрез тяхното всекидневно осъзнаване.

Каква ли свобода вече си нямаме! Да спрем от движение старите брички, ако не сключим „Гражданска отговорност”, да не посещаваме на всеки 10 години бар „Плейбой”, да не си монтираме сателитни антени на всеки прозорец, да не си купим нов костюм или пиано на старо…

Вярно е, че от толкова много свобода българинът глава не може да вдигне и да й се порадва, но, от друга страна, това е по-добре от слободията, а, от трета страна, нима е необходимо да вдигаме излишен шум за някаква си там свобода и да парадираме с нея като някакви си най-обикновени американци, дето си избраха за президент… е, не е точно бушмен, но то пък кой ли е съвършен, по дяволите!

Така че да не парадираме със свободата, че може дяволът да чуе и да завиди! В края на краищата тя е вътрешно състояние на духа, нещо твърде лично и интимно.

Затова, вярвам, няма да изненадаме никого, ако на въпроса: „А бе, ми к'во я правите тогава тая ваша свобода?!”, ние, българите, отвърнем лаконично, защото сме свикнали да браним свободата си векове наред, да, ние ще отвърнем на натрапника лаконично, но гордо:

- Тая свобода ни е нужна, за да се затваряме все по-дълбоко в себе си!

Какво друго да му речеш?

Автор: Славимир Генчев
04.03.2009 г. 17:52
Посетено: 899
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/7419-oshte-neshto-za-svobodata