С усмивка
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Българският писател
Като Дон Кихот. Да му мисли Санчо.
Българският писател е известен с това, че пише на български език. Понякога пише и на есперанто. В много редки случаи на друг език.
Българският писател има малка, но креативна аудитория.
Българският писател освен с писането, се занимава и с извънлитературен труд. Защото трябва да храни и семейство.
Българският писател има високо мнение за себе си, и не дотам високо за колегите си.
Българският писател никога не е оценяван по достойнство от литературната критика. Това го прави мнителен към всяка литературна интерпретация. Затова той приема само добрите рецензии, а лошите отхвърля.
Българският писател чете малко, но обича да бъде много четен.
Българският писател никога не е печелил Нобелова награда за литература. Но това е от морални съображения. Все пак мистър Нобел е изобретил динамита. За какъв престиж тогава говорим. Та това е един вид литературна индулгенция. Жалко е, че има писатели, които се подлагат на това унижение заради пари. Мерси! Не щем ний такава награда! Ако ще се дава награда, то по-добре е тя да се дава на името на Гутенберг. Изобретателят на книгопечатането. Само че той не е бил богат като мистър Нобел и не е оставил крупен капитал. Там е нишката, която ги разделя.
Българският писател е беден материално, но духовно богат. За разлика от западните писатели, които са материално богати, но духовно бедни.
Българският писател има талант, но няма характер. Или пие много, или се самоубива.
Българският писател е суетен. Обича наградите. Особено когато награждават него. Когато награждават други, значи журито прави компромис и не оценява по достойнство творбите. На нагласено намирисва, значи. А това е пошло!
Българският писател е конюнктурен. Не пише за това, което иска, а за това, което хората искат. Не всички български писатели пишат за слава. Някои пишат за Слави. (Трифонов)
Българският писател го четат само българите, освен ако не пише на английски. Затова той мечтае времето, когато англичаните ще изучават задължително български език, за да го четат в оригинал.
Българският писател е като Дон Кихот. Ще продължава да твори, докато има вятърни мелници на хоризонта. Да му мисли Санчо.
Българският писател има малка, но креативна аудитория.
Българският писател освен с писането, се занимава и с извънлитературен труд. Защото трябва да храни и семейство.
Българският писател има високо мнение за себе си, и не дотам високо за колегите си.
Българският писател никога не е оценяван по достойнство от литературната критика. Това го прави мнителен към всяка литературна интерпретация. Затова той приема само добрите рецензии, а лошите отхвърля.
Българският писател чете малко, но обича да бъде много четен.
Българският писател никога не е печелил Нобелова награда за литература. Но това е от морални съображения. Все пак мистър Нобел е изобретил динамита. За какъв престиж тогава говорим. Та това е един вид литературна индулгенция. Жалко е, че има писатели, които се подлагат на това унижение заради пари. Мерси! Не щем ний такава награда! Ако ще се дава награда, то по-добре е тя да се дава на името на Гутенберг. Изобретателят на книгопечатането. Само че той не е бил богат като мистър Нобел и не е оставил крупен капитал. Там е нишката, която ги разделя.
Българският писател е беден материално, но духовно богат. За разлика от западните писатели, които са материално богати, но духовно бедни.
Българският писател има талант, но няма характер. Или пие много, или се самоубива.
Българският писател е суетен. Обича наградите. Особено когато награждават него. Когато награждават други, значи журито прави компромис и не оценява по достойнство творбите. На нагласено намирисва, значи. А това е пошло!
Българският писател е конюнктурен. Не пише за това, което иска, а за това, което хората искат. Не всички български писатели пишат за слава. Някои пишат за Слави. (Трифонов)
Българският писател го четат само българите, освен ако не пише на английски. Затова той мечтае времето, когато англичаните ще изучават задължително български език, за да го четат в оригинал.
Българският писател е като Дон Кихот. Ще продължава да твори, докато има вятърни мелници на хоризонта. Да му мисли Санчо.
Автор:
Ненчо Добрев
Публикация:
11.02.2009 г. 21:11
Етикети:
Посетено:
1579
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/7287-balgarskiyat-pisatel