С усмивка
Животът - една безкрайна псувня
Национална терапия...
Още не съм отворил очи и чувам от телевизора гъгнещия глас на една телеводеща: „Газта и днес няма да дойде, кранчето е спряно, защото наши приятели от предишна братска страна не са си платили дълга!... Цената на тока, пък и на твърдите горива се качва от утре с 10 процента. Увеличението на пенсиите през новата година ще достигне до 1 стотинка! В полунощ е прострелян бизнесменът Н. В., когото полицията търси от година!!!...”
Отворих очите и теглих една псувня - дълга и „безадресна”! Леле в каква държава живуркаме!
Отидох в другата стая, за да не слушам глупости и отворих един от най-четените вестници, за да се просветя: „Депутатите си вдигнаха заплатите” – тлъсто заглавие, по-долу - „От 60 лева на ден започват цените на адвокатите!”... ”Ученик счупи с юмрук носа на възпитател”, „Прокурор–сводник ни топи за отмъщение”, „Гражданското недоволство продължава”, „Студентите да пият чаша студена вода”. Леле-мале, тръпки ме побиват. „Банда отмъква каси с пари във Велико Търново”, „Взривявам влака в името на Ал Джазира” - се кълчи млад терорист.
Спирам, отивам на последната страница. Курсът на долара се качва, о, това е добре, само дето ги нямам доларите! Гледам едно младо, има-няма 18 години, си търси спонсор по бикини - ще намери!
Една такава пъстра, дебела и безсърдечна псувня ми излетя от устата, че стъклата на прозореца издрънчаха! Дотърча жената и пита какво правя. Какво правя? Ами терапия, обяснявам й аз!
- Щом искаш терапия - хайде до магазинчето! - заповядва тя и ми връчва една найлонова торбичка. Навън е студено, заледено, тъпо, мръсно! Улицата непочистена, защото и този път зимата ни изненада. Преди да сляза от тротоара, се подхлъзнах и ударих рамо в колата на съсед. Гаражът му е бръснарница. Че като излезе... Каза ми сумà ти неща и накрая ме изпсува, не му останах и аз длъжник – и го попръжальосах солено, та да не се лъзгам надолу.
В магазинчето - народ, едни купуват сол, други хляб, трети кисело млекце. Купуват и мърморят, недоволни, и псуват - снощи млякото било 60 ст., днес 80, хлябът втасал на 90 ст. а изпечен на 1.05, сиреното – вчера било 5.60 лв., сега 7.10... „Ами оплачете се на комисията за закрила на потребителите" - им казвам. Стойчо, метларят, изпсува комисията, защото тая комисия била мижи да те лажем!... Все пак взимам два хляба и малко сиренце и беж към къщи.
На пресечката с главната улица срещам Пешката от старата работа. Къде отиваш, наборе, питам го. А той ми се хили и вика: „На голямото псуване - ще протестираме пред парламента! Хайде и ти!”
Теглих му една сурова сутрешна... И да протестирам, и да не – все едно, няма кой да те чуе! Драскам по баиря към къщи, ловя се по железните тараби на църквата и бавно напредвам.
На пътната врата ме среща 30-годишният ми син и вика: „Старо, дай петарка!” Изглеждам го като непознат пътен знак и му тегля една мека псувня, защото и той е от безработните! Пробутвам му останалите ми няколко стотинки, той ги брои и чувствам как ми тегли една на ум...
Още не влязъл, и бабата тресе ченето: „Купи ли ми локум? И виолетки за смучене?”
И аз... аха да я напсувам, а жената ми взема торбичката от ръцете и вика:
- Я хòди по гората да псуваш и да се самотерапираш!
Тегля и на нея една тънка, сламена псувня, ама през зъби, че домозет съм и трябва да траем! Само заключавам: „Леле, че аз ако не псувам, да съм умрел от стресова депресия!"
- Айде, айде, трòши си главата - вика тя, - че да не ти теглим и аз една...
Отворих очите и теглих една псувня - дълга и „безадресна”! Леле в каква държава живуркаме!
Отидох в другата стая, за да не слушам глупости и отворих един от най-четените вестници, за да се просветя: „Депутатите си вдигнаха заплатите” – тлъсто заглавие, по-долу - „От 60 лева на ден започват цените на адвокатите!”... ”Ученик счупи с юмрук носа на възпитател”, „Прокурор–сводник ни топи за отмъщение”, „Гражданското недоволство продължава”, „Студентите да пият чаша студена вода”. Леле-мале, тръпки ме побиват. „Банда отмъква каси с пари във Велико Търново”, „Взривявам влака в името на Ал Джазира” - се кълчи млад терорист.
Спирам, отивам на последната страница. Курсът на долара се качва, о, това е добре, само дето ги нямам доларите! Гледам едно младо, има-няма 18 години, си търси спонсор по бикини - ще намери!
Една такава пъстра, дебела и безсърдечна псувня ми излетя от устата, че стъклата на прозореца издрънчаха! Дотърча жената и пита какво правя. Какво правя? Ами терапия, обяснявам й аз!
- Щом искаш терапия - хайде до магазинчето! - заповядва тя и ми връчва една найлонова торбичка. Навън е студено, заледено, тъпо, мръсно! Улицата непочистена, защото и този път зимата ни изненада. Преди да сляза от тротоара, се подхлъзнах и ударих рамо в колата на съсед. Гаражът му е бръснарница. Че като излезе... Каза ми сумà ти неща и накрая ме изпсува, не му останах и аз длъжник – и го попръжальосах солено, та да не се лъзгам надолу.
В магазинчето - народ, едни купуват сол, други хляб, трети кисело млекце. Купуват и мърморят, недоволни, и псуват - снощи млякото било 60 ст., днес 80, хлябът втасал на 90 ст. а изпечен на 1.05, сиреното – вчера било 5.60 лв., сега 7.10... „Ами оплачете се на комисията за закрила на потребителите" - им казвам. Стойчо, метларят, изпсува комисията, защото тая комисия била мижи да те лажем!... Все пак взимам два хляба и малко сиренце и беж към къщи.
На пресечката с главната улица срещам Пешката от старата работа. Къде отиваш, наборе, питам го. А той ми се хили и вика: „На голямото псуване - ще протестираме пред парламента! Хайде и ти!”
Теглих му една сурова сутрешна... И да протестирам, и да не – все едно, няма кой да те чуе! Драскам по баиря към къщи, ловя се по железните тараби на църквата и бавно напредвам.
На пътната врата ме среща 30-годишният ми син и вика: „Старо, дай петарка!” Изглеждам го като непознат пътен знак и му тегля една мека псувня, защото и той е от безработните! Пробутвам му останалите ми няколко стотинки, той ги брои и чувствам как ми тегли една на ум...
Още не влязъл, и бабата тресе ченето: „Купи ли ми локум? И виолетки за смучене?”
И аз... аха да я напсувам, а жената ми взема торбичката от ръцете и вика:
- Я хòди по гората да псуваш и да се самотерапираш!
Тегля и на нея една тънка, сламена псувня, ама през зъби, че домозет съм и трябва да траем! Само заключавам: „Леле, че аз ако не псувам, да съм умрел от стресова депресия!"
- Айде, айде, трòши си главата - вика тя, - че да не ти теглим и аз една...
Автор:
Благой Ранов
Публикация:
19.01.2009 г. 00:10
Посетено:
1235
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/7161-zhivotat-edna-bezkrayna-psuvnya