С усмивка
Как ще ни стигнат американците
Гледам и сърцето ми пее...
В кротка и красива държава живеем. Отвсякъде лъха топлина и нежност. Отвсякъде мирише на свежи теменуги и едно радостно настроение ме изпълва отвътре. Нейсе!
По телевизията дават как кротко си протестират хората пред Народното събрание, възпитано, добронамерено. То нали за това е Народно – народът да се събира там. Гледам и сърцето ми пее. Кротки полицаи кротко бият кротки минувачи. С каква нежност замахват с палките. С каква любов налагат по кратунките. С какво вдъхновение топуркат по софийските улици и газят нежната софийска трева. Мила родна картинка!
Държавата милее за своите си граждани. Оказва им висока правителствена чест. Някои от гражданите, които няма къде да спят, получават покана от добрите полицаи да си поспят сладко на розовите дюшемета в полицейското управление. А това е трогателно!
От очите ми се стичат горещи сълзи и тупват пред мен на килима. Като снежни топки върху синя фуражка. Най-сетне човек за човека е брат. И братски си подава ръцете за белезниците.
От главите на някои младежи тече братска алена кръв. Девойки в бели премени кротко раните бършат и в уста ги целуват. И младежите, окрилени от любовта, продължават кротко борбата.
От парламента излиза младежът Сергей с червена риза, развял червена вратовръзка и подел песента „Нас червеното знаме ни води…” Някой братски го замерва с жълто паве, което среща самоотверженото тяло на вдъхновена от песента червена бабичка.
Група актьори, специално замаскирани като газопроводи, разиграват пред смълчана футболна агитка спектакъла „Ша доди, няма да доди”. С лек украински акцент.
Красиви девойки се разголват, за да покажат татуировките си с лика на Путин, върху дясната си гръд, пеейки песента „Москва не вярва на сълзи”.
Една самодейна група от художници върви, гордо вдигнала макет на тоалетна чиния, върху която с големи букви на чист български език пише „Това е България – безплатно за чужденци!”
Гледам и не вярвам на очите си. Каква красота! Каква идилия! Колко съм щастлив, че съм българин! И ми идва отвътре да извикам с кеф към света – „Как ще ни стигнат американците!” Ама няма да го направя. Нека сами си блъскат главите.
По телевизията дават как кротко си протестират хората пред Народното събрание, възпитано, добронамерено. То нали за това е Народно – народът да се събира там. Гледам и сърцето ми пее. Кротки полицаи кротко бият кротки минувачи. С каква нежност замахват с палките. С каква любов налагат по кратунките. С какво вдъхновение топуркат по софийските улици и газят нежната софийска трева. Мила родна картинка!
Държавата милее за своите си граждани. Оказва им висока правителствена чест. Някои от гражданите, които няма къде да спят, получават покана от добрите полицаи да си поспят сладко на розовите дюшемета в полицейското управление. А това е трогателно!
От очите ми се стичат горещи сълзи и тупват пред мен на килима. Като снежни топки върху синя фуражка. Най-сетне човек за човека е брат. И братски си подава ръцете за белезниците.
От главите на някои младежи тече братска алена кръв. Девойки в бели премени кротко раните бършат и в уста ги целуват. И младежите, окрилени от любовта, продължават кротко борбата.
От парламента излиза младежът Сергей с червена риза, развял червена вратовръзка и подел песента „Нас червеното знаме ни води…” Някой братски го замерва с жълто паве, което среща самоотверженото тяло на вдъхновена от песента червена бабичка.
Група актьори, специално замаскирани като газопроводи, разиграват пред смълчана футболна агитка спектакъла „Ша доди, няма да доди”. С лек украински акцент.
Красиви девойки се разголват, за да покажат татуировките си с лика на Путин, върху дясната си гръд, пеейки песента „Москва не вярва на сълзи”.
Една самодейна група от художници върви, гордо вдигнала макет на тоалетна чиния, върху която с големи букви на чист български език пише „Това е България – безплатно за чужденци!”
Гледам и не вярвам на очите си. Каква красота! Каква идилия! Колко съм щастлив, че съм българин! И ми идва отвътре да извикам с кеф към света – „Как ще ни стигнат американците!” Ама няма да го направя. Нека сами си блъскат главите.
Автор:
Ненчо Добрев
Публикация:
15.01.2009 г. 22:46
Посетено:
1084
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/7151-kak-shte-ni-stignat-amerikantsite