С усмивка

Правителството на цар Соломон

Празнично заседание

Правителството на цар Соломон


Правителството проведе предколедното си заседание в навечерието на Коледа. В този акт се криеше особена политическа далновидност и чувство за историзъм, защото наподобяваше някогашните конгениални съвпадения в живота на партията - както когато априлският пленум се проведе през април, а юлската линия водеше началото си от юли месец. И, разбира се, бе доказателство за това, че дневният ред на управляващите е близо до реалността, до живота, до потребностите на хора и животни.

Премиерът постави въпроса ребром:
- Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред – накокошини се той, за да изглежда по-страшен и пълнолетен. - Точка първа и единствена: дали да акцентираме празниците върху дядо Коледа, или върху дед Мороз, пардон – дядо Мраз – поправи се светкавично той. - Не можем вечно да седим на два стола, че току-виж сме паднали на земята – добави с наставнически тон младият человек.

Както е известно, най-много от всичко на света правителството се боеше от падане на земята. Но въпреки тази заплаха коалиционните партньори изразиха диаметрално противоположни становища.

- След като сме член на ЕС и НАТО, длъжни сме да празнуваме Коледа – твърдяха едни. – С това ще направим добро впечатление и можем да предразположим ковчежниците от ЕС да ни отпуснат парите.

- Но с дядо Мраз ни свързва обща историческа съдба, дължим му своето освобождение и доставките на петрол и газ, имаме общи славянски корени…

Балансьорите потриваха доволно ръце.
- Коледа и Мраз вече са запалили шейните, а ние още не можем да вземем решение – злорадстваха те. – Всъщност вие не можете – натъртиха балансьорите. - На нас ни е все едно. Това не е като пътя към ЕС, който минава през Босфора. Разберете се помежду си, не можем да вземем страна.

И напуснаха заседанието, като по този начин за пореден път показаха колко е голяма ролята им на балансьори.

- Да бъдем прагматични – рекоха застъпниците на дядо Мраз. – Да преценим трезво, без да ни избиват балансите, и по чекистки – с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце.

Като чуха „чисти ръце”, всички неволно, кой знае защо, си мушнаха ръцете под масата.

- Да си речем с ръка на сърце – наля премиерът масло в огъня, – кой какви заслуги има към нас като държава, нация и народ. Ясно е, че без Мраз няма газ! Докато Коледа ни заколи като коледно прасе! Нека покажем характер и ние, чунким вземат да ни уважават повече!

- Това е абсурд – викнаха коледарски настроените. – Приеха ни с триста зора и безброй уговорки, комисар имаме, който и комисар на годината стана, а вие – да честваме Мраз! На Запад ли ще гледаме, или на Изток?!

- Ех, как мечтая за някакво соломоновско решение – проплака накрая премиерът. – Йезуитско, ако щете – добави той, понеже беше историк, което повече му пречеше, отколкото помагаше.

- Какво ли би ни посъветвал президентът – попита плахо някой. – Той е цар на йезуитските решения…

Премиерът грабна мобилния си телефон. Изчака цяла минута. Сигналът „свободно” изпълни с тревожна тишина просторното помещение.

- Да не е отишъл на лов? – опита се да се пошегува апологет на Коледа, но шегата му бе посрещната с такъв леден взор, че той се сви на стола като кламер втора употреба.

– Аз знам какво би рекъл – заяви премиерът и удари с длан по масата: - чествайте Коледа на Коледа, а Мраз – на Нова година! Какво толкова имаме да се церемоним. Доброто агне от две майки цица!

Всички изръкопляскаха спонтанно, защото такова решение изглеждаше еднакво задоволително – в края на краищата в ЕС поощряваха съхраняването на националната идентичност.

Пресцентърът пусна съобщение до медиите, а постановлението бе пратено на президента да го подпише, когато се върне на работа.

Питате се с какво биха се променили нещата към по-добро след това просто и гениално решение? Напълно излишен и неправилен въпрос, би отвърнал премиерът, защото отговорът е очебоден – в демократичното общество всеки може да празнува каквото си иска, стига да не подпали с пиратки чергата на съседа.

Така и тази година, едни се кланяха на дядо Коледа, други – на дед Мороз, а народът си остана, както обикновено, на мрак и Мраз.

Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
24.12.2008 г. 12:14
Посетено:
1506
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/7098-pravitelstvoto-na-tsar-solomon