С усмивка

Злополучна история

Както съм си карал колата...

Злополучна история


Ей, батенка, нали ти казвам, че вече пет часа кибича тук и чакам пътна помощ. Ще ме попиташ какво има. Ще ти кажа. Както съм си карал колата, и някой ми е задигнал волана. Как не съм се пребил, не знам. Както виждаш, още дишам. Задигнал го е мискининът му с мискинин, и сега кой знае на кой битак ще го продаде за жълти стотинки, пък аз ще въшлясам на тоя път.
   
Ми то никой не е минал оттук бе, батенка! И както изглежда, няма и да мине скоро. Нещо ми намирисва на бивакуване. Петдесет и кусур години бивакувахме на едно място, мерси! Повече не ща. Я виж там се бръкни за малко тел и един чук, пък аз ще видя какво мога да направя. Ти на българина тел и чук му дай и му гледай сеира. Може и компютър да ти ремонтира. А, като ти казах компютър, та се сетих. Нали знаеш онзи художник от епохата на Ренесанса, Микеланджело. Дето нещо и философ си падал, ама това е друга тема. Пуснали му онзи ден вируса по компютрите. Голяма сеч било. Както си преглеждаш счетоводните баланси, и изведнъж – щрак! – и на екрана ти се лепне Микеланджело. Ей такъв език изплезил! И ни счетоводни баланси, ни памети, ни дъна, ни платки, нищо! Иди, че си оправяй после бакиите. Направо си готов за психиатрията. Те и бая народ прибрали тогава.
   
Ама това е нищо, батенка. Нищо не е в сравнение с туй да си видиш името сред доносниците в държавата. Онзи ден ги огласиха. Туй Кеворкян, туй Гарелов, туй Коритаров, все мастити водещи, за смях станаха да знайш. Донасяли, донасяли, що народ изгорили, нейсе! На такива и затвор им е малко. Дето цял живот са живели привилегировано и са топили колегите си за едното нищо. Тюх! А всички сме стояли пред телевизорите като телета да ги гледаме. Те викат – мууу! И ние повтаряме – мууу!

Ахмаци сме били, признавам си. Но кой можеше да им се изрепчи тогава? А се изрепчиш, отиваш да чукаш камъни в Бобовдол или в Белене.
   
Нейсе, и това се преживява. Малко ли сме преживели досега. Щом преживяхме миналата зима, значи всичко можем да преживеем. Такива сме българите, интелигентни, но упорити. Та и аз сега, какво съм седнал да се тюхкам и да се тормозя вътрешно. Все някой ще мине оттука. Пък и да не мине, пак ще му намерим колая. Ние, българите, батенка, винаги, ама винаги му намираме колая. Ти само ми дай тел и чук и ще видиш!
   
Страшно нещо са апашите, да знаеш, да ми задигнат волана, без да разбера, тц, тц, тц! Ами ако някой така задигне волана на държавата, то къде отиваме тогава. Ни на ляво може, ни на дясно, само направо. Ами ако улицата отпред е разкопана? То сега всяка втора улица в България е разкопана. Ако не е разкопана, е осеяна с дупки. Заобикаляш ги като австрийски слаломист на Гармишпартенкирхен. Бате Бойко сигурно за това прави ремонти на улиците, защото не може да кара ски. Хак му е. Всички останали сме първокласни скиори. Което пък е сигурен белег, че зимата тая година няма да ни изненада.
   
Ех, батенка, батенка, какъв човек си, да нямаш тел и чук. Ти със сигурност, батенка, не си българин!

Автор: Ненчо Добрев
22.12.2008 г. 21:43
Посетено: 1041
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/7097-zlopoluchna-istoriya