Как се става английски гражданин?

Ами как – много просто

Влизаш в страната (легално), живееш в нея определен брой години, работиш там, плащаш си осигуровките, сметките и данъците в хазната на кралицата, не се проявяваш криминално, не ругаеш, не плюеш, не късаш цветя в градинките, не лепиш афиши по улиците, не рисуваш графити, не риташ и не чупиш телефонни будки и кошчета за боклук, не посягаш на гъските и патиците в обществените блата, та да се гощаваш с тях, не ловиш риба в реките, а ако ти се закачи някое попче на въдицата, мигом го пращаш обратно във водата, не пиеш, а ако препиеш - не се биеш с никого, не крадеш водка, нито друг алкохол, нито каквото и да било от магазините или от чантите на хората, нито пък от техните джобове, не караш кола или колело с превишена скорост... М-да.

А като настъпи уреченият ден, подаваш документи, чакаш 10-20 седмици да ги разгледат, ако си бил одобрен, ти изпращат дебело писмо. Ако не си бил одобрен – пак ти пращат дебело писмо. Разликата е, че във втория случай подаваш жалба, а в първия отиваш на церемония. За целта в писмото се мъдри химнът на Великобритания в телеграфен стил, два вида клетви – едната за атеисти, другата – за вярващи, и бланка, в която трябва да зачеркнеш две квадратчета – искаш ли да се здрависаш с лейтенанта, упълномощен от Кралицата да ти връчи високото звание, или не искаш да се здрависаш (някои африкански племена не познават този жест, както и много други, но това не им пречи да кандидатстват за поданици на Кралицата)...

На уречения ден отиваш на отреденото за нуждите на церемонията място. Това е или селсъветът или градският такъв. На портала те посреща усмихнат чернокож портиер, следва още по-усмихната азиатка-рецепционитска, която проверява ти ли си това на снимката или някой друг... Отиваш в залата, където вече чакат десетина като теб, сядаш и се понасяш в спомени. Какво беше преди 30 години, а преди 40? Ех, не беше толкова отдавна времето, когато ти връзваха чавдарската връзка, а после – пионерската. А клетвата пред комсомола? А клетвата пред партията (за тия, дето са били партийци, аз минах метър)... В залата се носи някаква музика, сред която без усилие разшифроваш “Реквиемът” на Моцарт, песента от филма “Д-р Живаго” с Омар Шариф и Джули Кристи, а след тях – прелюдия от последната серия на “Хари Портър”.

Настава време за церемонията. Вратите се хлопват. Усмихнатият портиер е вече не портиер, а конферансие, а усмихнатата рецепционистка се оказва лейтенантка, упълномощена от Кралицата да проведе церемонията.

Казваш си името и повтаряш клетвата след него. Това прави и всеки останал от групата кандидати за английски граждани. Идва ред и на химна. След дълга музикална интродукция настава мигът да се възпее Кралицата (в интерес на истината, руснакът до мен въобще не пееше, дори не си отваряше устата)... Ръкопляскания, сядане по местата и поименно връчване на грамотите.

Това е.

Имаме само 15 минути на разположение. След това започва друга церемония, с която се дава началото на новото преброяване на кралските птици. Всяка година, по едно и също време на лятото, специално оборудвани ловци влизат в езерата и каналите на Кралството и броят лебедите, птици, които по закон принадлежат единствено на Кралицата. Никой няма право да ги лови, пече и яде. Само тя, когато реши.

Автор:

Анна Койчева, пардон Anna Koycheva

Публикация:

08.08.2008 г. 22:42

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

3305

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/79/news/6327-kak-se-stava-angliyski-grazhdanin