Спешни случаи

- Доктор Задгробников! Доктор Задгробников!

- Кажете, сестра Алилуйкова.

- Имаме спешен случай. Мъж с вентрикуларна енцелография.

- Моля?

- Вентрикуларна енцелография.

- Сестро, вие говорите ли български?

- Опитвам се, докторе.

- Тогава кажете, за бога, що за невярна болест е тръшнала пациента?

- Човекът страда от безсъние.

- Безсъние?! Я го вкарайте в операционната! И ще заспи като заклан! Господ здраве да му дава.

- Наздраве, докторе. Хлъц.

- Много пиете, сестра Алилуйкова! Хлъц.

- Виновата, доктор Задгробников.

- Как няма да сте виновата - наливате се с вино като разпрана! Но да вървим към операционната! Работа ни чака!… Но, сестро, защо пациентът не е упоен?

- Нали ви казах - има вентрикуларна енце-какво-беше-там-графия. Дайте да му вкараме венозно барбамил, веронал, бромурал и хлоралхидрат.

- Моля?

- Хлоралхидрат…

- Алилуйкова, да бъдем реалисти. Имате ли нещо тежко под ръка?

- Пишеща машина.

- Кураж, сестро!

- Тряс! Докторе, пациентът е упоен и все още диша нормално.

- Курназ момче! Моля, скалпел… трион… спирт… спирт… спирт… една мешшшана салллатка и от съшшщото, хлъц!

- Шефе, простете, че ви секвам гълтока, но пациентът не диша.

- На колко е години?

- Петдесет и пет.

- Сигурно му е омръзнало да диша.

- Все пак, да го обдишам уста в уста… хууу… хууу… цун-цун-цун…

- Безобразие! Какво е това цуни-гуни?! Какви са тези оргии в операционната?!

- Червено вино сноооощи пииииих…

- Сестрице! Пациентът пропя!

- От обдишването ще да е, хууууу, хлъц. Вече е като спиртосан. Но, доктор Задгробников, какво правите?!

- И аз това се питам. Всъщност какво правим тук?

- Оперираме.

- Браво на нас! Да му отрежем нещо и да приключваме. Някакви предложения?

- Ами да му резнем…

- Пиш… пиш… пишещата машина я оставете до фикуса. Така. Жертвата има ли апандисит?

- Има, има.

- А къде?

- Нагоооре!

- Тука?

- Надооолу!

- Тука!

- Имаме участник с правилен отговор! Печелите петдесет грама от воле, да сипвам ли?

- Море, сестрице, сипете, че докато му намерим апандисита на тоя, изтрезняхме.

- Хлъц.

- Хлъц.

- Сестра Алилуйкова, все пак да не стане грешка – вие знаете ли как изглежда апандиситът?

- Едно тънко, дълго и виси.

- Ето го! Цяла педя апандисит! Кръъъц.

- Докторе, имам чувството, че вие отрязахте нещо друго.

- Какво друго?

- Някакъв друг орган.

- Е, отрязахме му органа на човека. Пито – платено. Да живее здравната каса! Следващия.

- Доктор Задгробников, доктор Задгробников! Нов спешен случай! Докараха депутат с тежка форма на ретроградна амнезия. Ще оперирате ли?

- Кое?

- Мозъка.

- Сестро, как може да се оперира нещо, което не съществува?

- Па прегледайте го поне…

- Ха, той да не е вестник, че да го преглеждам!

- А да подготвя ли трансфузионния депидилатор?

- Няма да депидилираме.

- А сто децилитра амилацетат?

- Не, ще настъпи амонификация на дехидратилозата.

- А дозиметричния контролер на додекафонията?

- Сестра Алилуйкова, за какво говорим всъщност?

- Не знам, докторе.

- Щото и аз. Я попитайте депутата, той ще си каже от какъв зор го карат при нас.

- Шушу-мушу, шушу-мушу…

- Сестро, прекратете тези задкулисни разговори! Кажете честно и открито какво иска депутата?

- Хиляда долара.

- Ясно, този е от антикорупционната комисия. Това обяснява защо няма пулс. Пред вас е сто процентов политически труп.

- Леле, в стаята има труп!

- Алилуйкова, съвземете се! Не ви е за първи път. Пък и помнете - народ от мъртви души заслужава да го управляват политически трупове!

- Шефе, вие се изказахте афористично!

- Какво ви пука! Налейте по сто грама медицински спирт, пък ако ще да се разчуе!

- Наздраве, докторе! Хлъц.

- Наздраве, сестро! Хлъц. Те така е при нас в пета хирургия!

- Доктор Задгробников, простете за волността, но ние работим в моргата.

- Тогава гут морген! Хахахаха…

- Хлъц.