С усмивка

Глоба

Неволите на един бунтар

Комшията ми Спиро е нечут характер, кротък бунтар, възмутен човек. Вечно е недоволен и неудовлетворен. В стремежа си да живее нормално и да бъде нормален, вече си е башка луд.

- Да ти кажа право – вика ми вчера, - не са ми дерт организираната престъпност и убийствата на мафиоти посред бял ден. Много повече ме тормози простотията. Според мен тоя свят е създаден за простите – да си живеят живота!

Учуденото ми изражение му дава повод за нова тирада.

- Да вземем градския транспорт – казва и докато не му кимна с разбиране, не продължава. – Тия задръствания още повече разкриха наш'та простотия. Претъпкано е, непрестанно звънят джиесеми, говори се гръмогласно и се носи безсрамен ученически кикот. Право да ти кажа, човешкият глас е станал най-страшното оръжие за масово поразяване! Не ми пука за ПРО, бомбите с обеднен уран и атентатите в Багдад, вбесява ме това непрекъснато дъра-бъра за глупости!

И в детайли ми описва своите приключения по тролеи, автобуси и маршрутки.

- Видиш ли двама-трима, че се познават – с поверителен тон ми прошепва Спиро, - бягай настрана, че ще ти надуят главата.

- Бе толкоз грижи си имам – отвръщам му, - въобще не ги чувам…

- Уж голям град, а толкова хора се познават! Да не говорим за учениците – внезапно настръхва той. – Бях против стачката на даскалите, щото на кой му стигат парите, ама като свърши, идиотчетата пак тръгнаха на училище и настана ад. Вечно ходят на групи и вдигат адски шум. Особено са опасни глезлите – прошепна Спиро и се огледа. – И две да са, могат да вдигнат цял рейс на глава…

Вдигнах безпомощно рамене.

- Виновни са медиите, щото ги подкокоросват към славолюбие и те са готови на всичко, за да се прочуят. Ами джиесемите? Виновни са мобилните оператори – зарибяват ги с безплатни минути и те плямпотят с часове. Не си отлепят телефоните от ушите. Да беше един импулс 15 лева, ще ги питам тогаз!

- Е, скоро ще им мине модата – рекох миролюбиво.

- Не знам къде да застана в тролея. Още на спирката се оглеждам - има ли някои да се познават, или някоя ученическа банда, или пък от ония, дето са петимни да те заприказват и да залеят целия свят с възгледите си. Но всеки път ме изненадват! Вчера открих местенце до някакъв непрокопсаник, а точно неговият джиесем звънна пронизително – клошар на вид, а с джиесем като слънце! – па като викна с цяло гърло, говедото му с говедо! Веднага се промуших през тълпата; пука ми, че ме псуват, важното бе да избягам надалече. В другия край гледам един прилично облечен, видя ми се темерут, та едва ли щеше да се заприказва с някого. Ала щом го доближих, подлецът извади контрольорско елече и издекламира професионално: „Карти и билети за проверка, моля!”

- И кво стана? – рекох, колкото да кажа нещо.

- Как кво?! – сопна се Спиро. – Глоби ме, щото забравих да си дупча билета, докато търсех безопасно място. И да му обясниш това, ще ли те разбере? Нима някой някого разбира?

С този риторичен въпрос Спиро ме заряза насред площадката и възмутено си отключи вратата.
Автор: Славимир Генчев
30.07.2008 г. 15:18
Посетено: 739
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/6293-globa